Автородео с ББ

Трагедията с шестте убити младежи от бясно движеща се кола, управлявана от пиян и неопитен шофьор в Симеоновград, почерни Великден. Погледнато от Брюксел, движението по пътищата на родината отдавна ми прилича на диагноза за болното ни общество. И тук стават катастрофи, и тук загиват хора, но има разлики, за които ми се иска да кажа няколко думи.
В Белгия хората по принцип карат внимателно и спазват правилата. Но не защото се страхуват от катаджии. Живял съм в Белгия с прекъсвания близо осем години, през това време съм карал кола средно по 20 хиляди километра годишно, главно на белгийска територия. За осем години белгийски пътен полицай ме е спирал само веднъж, но не без причина, а защото бях без колан. Виждам пътни полицаи изключително рядко, не всяка седмица и дори не всеки месец.
Тук пътната полиция не се крие в храстите, не пъчи шкембета по кръстопъти. Може би затова броят на пътните полицаи е в пъти по-малък, отколкото в България. В Белгия събирането на глоби не е елемент от приходната част на бюджета. Тук пътните полицаи не се занимават с писане на протоколи за дребни катастрофи, когато е смачкана само ламарината, те се изготвят от самите участници в произшествията. Пътната полиция създава организация при ремонти на пътища, при спортни състезания, при тежки катастрофи, с единствената цел да улесни движението въпреки извънредните обстоятелства. Имиджът на белгийската пътна полиция е много добър, никой не ги подозира в корупция.
За двадесет години поведението на катаджиите у нас и на йота не се е променило от времето на Тодор Живков. Убеден съм, че катаджиите не са рецидив на тоталитаризма, а особено устойчив модел на българско дерибейство, който заслужава специално изследване.
Белгийците карат внимателно, защото са убедени, че след като е създаден ред, той трябва да се спазва. Много е лесно да караш със 100, когато ограничението е 50. Но в Белгия хората ще погледнат на такъв джигит с презрение, не с възхищение или респект. Има ред, което значи, че правилата са измислени добре. Няма безмислени ограничения, каквито изобилстват у нас, няма противоречащи си пътни знаци. Пътните знаци не са много, но са логични и са в твоя помощ, не са сложени с цел да те хващат в нарушение и да ти бъркат в кесията. Белгийците знаят, че ако по тяхна вина възникне инцидент и пострада човек, животът им повече няма да е същият. Тук всеки се чувства подвластен на закона. Ако непоправимото стане, не можеш да се измъкнеш, като подкупиш съдия, като представиш фалшиви свидетели или просто разчитайки, че в твоя феодален вилает властта вечно ще те закриля.
Две думи и за алкохола, утежняващо вината обстоятелство при произшествие. Чувал съм, че белгийската полиция прави проверки за алкохол през нощта, но лично не съм попадал на такива. В много голяма степен се разчита на съзнанието на хората и изглежда не става дума за предоверяване.
В Белгия има много красиви автомобили, но няма показност, няма го манталитета "откъде накъде тази таратайка ще кара пред мен." Няма и абитуриентски балове, при които младежите да  разиграят живота си на руска рулетка. Абсолютно немислими в Белгия са различните автородео, които се организират нарочно или спонтанно на различни места в България. Да демонстрираш превъзходство чрез лудост и мощността на двигателя, с риск за живота на невинните участници в пътното движение, е български мутренски специалитет без световен еквивалент. Полицията и КАТ си затварят очите, имат си и дежурно извинение: било прекалено опасно да се намесват. Но хората говорят, че в различните автородео участват представители на престъпния свят и че полицията ги закриля. Бойко Борисов има цялата власт да се пребори с феномена, той обича да позира като силен мъж, но не е направил абсолютно нищо срещу автоджигитите. Дали наистина е силен или е само поза?
Не знам дали е вярно, че причинителят на трагедията в Симеоновград се е състезавал с друга кола, която се е движела по успоредна улица - предизвикателството било кой първи ще стигне до моста. Но след като хората говорят, значи такива гонки периодично на това място се правят, без страх от МВР и КАТ. На мнозина направи впечатление отсъствието на министъра на вътрешните работи Цв.Цв. от мястото на трагедията. Ами да, човекът работи за имиджа си, а тук няма какво да спечели. 
Няма да пропусна и състоянието на пътищата. Ако питате белгийците, ще ви кажат, че пътищата им са ужасни. За моите разбирания те са доста добре поддържани, а най-вече - ясно маркирани и осветени. И тук запълват дупки, но го правят веднага, щом сигнализираш на тел. 112. Освен това имат технологии, очевидно различни от нашите, защото техните кръпки са здрави. В Белгия нито веднъж не съм пукал гума, трошил картер или изкривявал джанта. Доста пари съм спестил и от автомивка, защото благодарение на добре почистените пътища колата изглежда прилично месеци наред. Иначе от родината знам какво е да паднеш в дупка от канализация, на която липсва капакът, или да блъснеш бетонен капак на шахта, който кой знае защо стърчи на платното. Счупването на колата не е най-страшното, страшно е, че колата може да загуби контрол. У нас не е ясно кой носи отговорност за всяко от тези безобразия. Инстанции много, т.е. отговорност не носи никой.
В Белгия всичко е в името на сигурността, у нас всяко нещо е заплаха за живота. Почти всяка злополука в Белгия е противна на логиката, у нас почти всички злополуки са закономерни. Сега у нас приоритет са магистралите. Затова пътища, по които редовно загиват хора, няма да бъдат ремонтирани. Българите могат да намерят това за логично. Но опитайте се да пробутате тази логика на белгийския избирател.