Актуално
Брюксел зорлем превръща фермерите в Андрешковци
Намаляването на агросубсидиите може да дестабилизира сектора
/ брой: 108
"Андрешко... Хитрец си ти-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие, селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате. И как се преструвате. Гледам ги в съдилището. Овчичка, такъв, глупав, пък той цял вълк! Играят си със съдията." Не е трудно да се познае, че това е част от класическия разказ на Елин Пелин. Не е трудно да се прогнозира също, че той отново може да стане актуален не само в България, но и в целия ЕС, като се има предвид каква селскостопанска политика се кани да провежда Брюксел през следващите години. ЕК оправдава плановете за съкращаване на разходите по основни политики като част от мерките, които трябва да компенсират намалението на общия бюджет след очакваното излизане на Великобритания, както и нуждата от пари за нови приоритети като сигурност, миграция и защита на външните граници.
Намерението на Европейската комисия да намали бюджета за Общата селскостопанска политика за периода след 2020 г. ще предизвика тежка криза в сектора, предупреди председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. Трябва сериозно да бъде оценен рискът от изпадане в неконкурентна позиция и дестабилизация на европейските производители и преработватели, предупреди той. По думите му в бъдеще се очаква увеличаване на екологичните изисквания, хуманно отношение към животните, а в същото време пазарът на ЕС се отваря с подписаните търговски споразумения с трети страни. Предложеното намаление на разходите за Общата селскостопанска политика с 5% в реално измерение ще е много по-голямо и за двата стълба на политиката - директните плащания и програмата за развитие на селските райони, каза Върбанов.
Според Мариела Йорданова от Националната асоциация на зърнопроизводителите в България изостават спрямо средните добиви в ЕС и са под пазарен натиск от Изток. Тя изтъкна, че таванът за директните плащания ще се отрази негативно на зърнопроизводството, ще намалеят площите и продукцията.
Как могат да оцелеят в подобна ситуация селскостопанските производители. Естествено, като се надлъгват с държавата.
Една от големите критики към селскостопанската политика на ЕС в момента е, че тя дава предимство на големите земевладелци, които получават директни плащания на базата на заявените за подпомагане площи. Така около 80% от цялото подпомагане отива в 20% от стопанствата в ЕС. Според доклад на Европарламента в България едва 1,5% от стопанствата управляват над 82% от земеделската земя в страната. Подобни дисбаланси има още в държави като Румъния, Унгария и Чехия. Затова например се обмисля въвеждането на таван на субсидиите. Логично това веднага ще доведе до фиктивно раздробяване на парцелите, както би направил Андрешко.
Самият аграрен министър Румен Порожанов призна, че продължава тенденцията от последните години за ръст на подадените заявления за агросубсидии. За Кампания 2018 г. техният брой нараства с около 2500 заявления спрямо предишната година. Причината за това е раздробяването на земеделските масиви на по-малки заради евросубсидиите. Съгласно новите правила за стопанствата над 30 дка подпомагането намалява, а над 300 дка не се изплащат субсидии. Министерството на земеделието вече промени наредбата за директните плащания, съобразявайки се с новото европейско законодателство. Според него фермерите ще получават субсидии за мляко по линия на директните плащания само срещу фактури за продажба на суровината. Производителите ще получават специално плащане за памук, ако културата е реално прибрана до определена дата в годината на кандидатстване, като за това чиновниците ще правят проверки на място. При схемите за обвързано подпомагане на селекционни животни се въвежда изискването животните да са вписани в специална родословна книга. Примери за бюрокрация безброй, но явно чиновниците в Брюксел и София не са чели разказа на Елин Пелин, в който Андрешко намира колая на всичко.