Спасители, спасители...
/ брой: 290
Драматичните усилия да бъде спасявана Гърция продължават с пълна сила. Под загрижения поглед на международните кредитори от ЕС и МВФ южната ни съседка продаде дела си в тотото за 190 млн евро. Така тя се лиши от собственост в компанията за игри на щастието, от която се очакват 1,5 милиарда евро приходи в следващите 12 години. За това пък получи накуп 190 милиона плюс опцията да прибира една трета от брутните приходи през следващите години.
Защо й трябваше да се разделя с бизнес, който й носи огромни сигурни пари? Защото така искат спасителите. Тези спасители са хвърлили око и на водоснабдяването, на Националната електрическа компания, на газовата компания ДЕПА, на железници и пощи, на регионални пристанища, на летища и национални магистрали. С две думи - на всичко, което със сигурност печели. На всичко, което в една или друга степен е монополист. Сега им е паднала.
Ако случаен зрител гледа отстрани, спокойно може да обърка такова спасяване с изнасилване. Но версията за изнасилването няма да я прочетете почти никъде. Официално продажбата на тотализатора ще бъде величана като стъпка към стабилността, като мъдър управленски ход, а бе, като спасение първо качество.
Разбира се, Гърция не може да не благодари, че й отпуснаха поредния спасителен транш. На какви лихви обаче никой не говори. Това си е направо поверителна информация. Мистерия, по-голяма от "Шифъра на Леонардо". Знаем обаче, че Гърция търчи да взима заеми, за да погасява стари такива. Дали остава нещо за икономиката й, е твърде съмнително. А и спасителите едва ли се интересуват.
Изобщо, когато се говори за Гърция, трябва да сме наясно, че езикът е така преобърнат, че никой никога да не разбере абсолютно нищо от ставащото. Спасителите са като пирани, спасителните траншове са като метнати ножове, а това, което минава за спасителни стъпки, си е направо като пътечка към гилотината. В края на този път от Гърция просто няма да остане нищо за спасяване.
А спасителите доволно ще търсят нова жертва, на която да помагат.