Пазарът на труда изхвърля младите

Младите хора в България все по-трудно намират работа, все по-малко специалисти се реализират на пазара на труда, а все повече бягат зад граница. Проблемът с младежката безработица не е от вчера, но за решаването му са нужни усилия, които да полага цялата държава и на първо място управляващите. Истински лукс е една икономика да си позволи да не интегрира младите хора в пазара на труда, особено в ситуация на криза. Това предупреждение отправи депутатът Драгомир Стойнев преди седмица по време на дискусия за младежката безработица, организирана от Младежкото обединение на БСП.
Вече трета поредна година младите социалисти организират кръгли маси, срещи с експерти и неправителствени организации по темата. Тъй като правителството явно не си върши работата и няма идея как да се справи с нарастващия проблем, младите в БСП са разработили подробен проект по темата. Стратегията на левицата е свързана с национална карта "Образование-Реализация", която да гарантира връзката между бизнеса и висшите училища и между държавата и работодателите.
В последните години има свръхпроизводство на специалисти в някои области и недостиг на дипломирани специалисти в други. В картата, категорични са социалистите, трябва да се очертаят нуждите на бизнеса по региони и да се съпоставят на структурата и профила на образователните заведения в тях. Важно е да бъде създадена система от стимули за бизнеса, така че той да заяви искане за конкретни университетски специалности или специалности в професионалните училища като спонсорира обучението, участва чрез практики, лектори и в изпитни комисии в самия образователен процес. Специални стипендии за млади висшисти, които за първи път са наемани на работа, предлагат още от БСП. Държавата трябва да осигурява част от средствата за заплата на работодателите, които наемат млади специалисти, убедени са още експертите.
Друго предложение е свързано с насърчаването на професионалното образование сред младите. Ако се въведат индивидуални сметки за обучение на служители и работници, парите могат да бъдат използвани за придобиване на определена квалификация или преквалификация, както и в периода на търсене на нова работа. 
Младите в БСП настояват и за въвеждане на допълнителни часове за обслужване на младежи в Агенцията по заетостта. Без конкретни законодателни инициативи проблемът няма как да бъде решен за дълъг период от време. Трябва закони, които да бранят интересите на младите хора. Социалистите предлагат доброволчеството в България да бъде популяризирано и насърчавано. А трудът, положен от доброволците, да се признава за трудов стаж. Така, след завършване на образованието си, полагалите доброволен труд вече ще могат да докажат опит в определена сфера.
Правителство, социални партньори, граждански организации и представители на академичната общност трябва заедно да решават проблемите на младежката безработица. Ако седнат на една маса и разгърнат обща стратегия с ясно разписани  отговорности, нещата може би ще вървят по-гладко. Затова и предложението на младите в БСП е да има годишен план за противодействие на безработицата. Той трябва да бъде изготвян от всички страни, засегнати от проблема, и да бъде внасян, обсъждан и отчитан ежегодно в Народното събрание.  
Все още държавата не предлага адекватна защита на младите, които не достигат до пазара на труда или биват изхвърляни от него. Факт е, че бизнесът, засегнат от кризата, освобождава първо хората с най-малък трудов стаж или липса на такъв. Попаднали в безизходица и без подкрепа от страна на държавата, част от младите са принудени да избират между два порочни кръга: безработица-емиграция или безработица-престъпност. 
Излиза, че държавата ни произвежда безработни висшисти, емигранти и престъпници. Дали някой в България някога е искал това? 

Свръхпроизводство на безработни висшисти

България произвежда огромен брой висшисти, млади специалисти и експерти, които обаче нямат  никакво поле за реализация. На пръстите на едната ръка могат да се преброят младежите, които намират работа по специалността си и получават адекватно заплащане. В същото време младите безработни са по-обезкуражени от останалите и това ги тласка към миграция - от малките населени места към градовете, от градовете към столицата, а оттам - към чужди държави.
Най-силно изразена е младежката безработица в селата. Там 58% от младите споделят, че нямат работа. В градовете пък всеки трети млад човек не работи. 
По данни на агенция АФИС към февруари 2011 г. 23% от младите хора са безработни, като от тях 18% са временно безработни, а 5% са трайно безработни. Най-силно изразена е младежката безработица в селата. Там 58% от младите споделят, че нямат работа. В градовете всеки трети млад човек не работи. Най-големи възможности за работа за младите хора предлага столицата и там отчетените стойности са най-ниски на фона на цялата страна.
Обсъждането на въпроса за безработицата, независимо дали се намираме в условия на икономическа криза или не, налага задълбочен анализ на положението на т. нар. "проблемни групи", към които се причисляват и младежите, коментира младият социолог Ия Петкова. Тя напомня, че хората между 18-35 години могат да се отнесат към най-активната и трудоспособна част от населението. Това са хората, носещи енергията, амбицията, новите знания и ентусиазма, нужни за започването на нов цикъл от организационния и стопанския живот. За съжаление обаче точно тази група е една от най-силно засегнатите от безработицата в България.
Оказва се, че младежката безработица сред мъжете е по-голяма в сравнение с жените. При нежния пол обаче се отчита засилен интерес към образованието и придобиването на допълнителни знания и умения.
Структурата на безработицата сред младите хора в България показва, че 34% от младежите с основно образование са безработни, всеки четвърти млад човек със завършено средно специално или средно гимназиално образование също е безработен. А не всеки млад човек вече може да си позволи финансово да завърши по-високо образование. Важно е да отбележим, че и 17% от висшистите също не работят, казва социологът.
Тежкото заключение, което можем да направим е, че у нас има свръхпроизводство на специалисти в някои области и недостиг на дипломирани специалисти в други сфери. Тук идва мястото и на въпроса колко от работещите са заети по своята специалност. Оказва се, че всеки пети се занимава с дейности, различни от придобития квалификационен ценз, а 17% са заети с дейности по допълнителната си специалност. 
Според специалистите от АФИС политическата обстановка също е значителен фактор, който влияе за младежката безработица. В тази връзка представлява интерес как се е развивала безработицата в динамичен ред за последните години - по време на предходното управление и по време на настоящето. Според данни от 2005 г. до 2009 г. е отчетена тенденция на намаляване на безработицата за сметка на увеличение на заетостта. За периода 2009-2010 г. е отчетен силно изразен скок на безработицата и намаление на заетостта.
И тук следва въпросът дали причина за това е икономическата криза или е неефективността на държавната политика и управление, питат социолозите.

Какво искат те?
 
Младежката безработица води след себе си кълбо от сложни проблеми пред новото поколение. Безработицата се оказва последица от лошо управление, но може да заложи след себе си други, по-опасни тенденции.
Една от причините за високия дял на безработицата сред младите хора е образователната система, твърди Живко Господинов от Младежкото обединение на БСП. Образованието ни се оказа неподготвено в новите условия да осигури на младите квалификация, съответстваща на търсенето на пазара. Училището все още се стреми да дава знания, а не опит, който би направил лесен преходът от обучавана към самостоятелна и активна личност, продължава с коментара си социалистът. В последните години качеството на образованието в България непрекъснато спада. Това е не само индикатор за недостатъчна ефективност на образователната система и инвестициите в нея, но и сигнал за необходимостта от по-нататъшно обучение на младежите, завършили училище.
При намирането на работа младите хора са в неблагоприятна ситуация и заради изискванията за трудов стаж, каквито има в повечето обяви за работа. Считайки, че нямат нужния професионален опит, работодателите избягват да ги назначават. Нямат мотивация да изразходват средства, нито пък време за обучението им. Това вкарва младите в омагьосан кръг - не ги назначават, защото нямат стаж, те не могат да натрупат стаж, след като не ги вземат на работа.
Масовата безработица се отразява крайно неблагоприятно и върху младежите, успели да намерят работа, защото несигурността и заплахата,  че всеки момент могат да я загубят, ги принуждава да се примирят с налаганите от работодателите условия. Често те получават по-ниска заплата от обичайната или пък работят срещу минимално заплащане. Много млади хора работят в "сивата икономика" без трудов договор, регламентирано работно време и т.н.
Тази нерегламентирана заетост лишава младежите от осигурителни и пенсионни права, както и от натрупване на официално признат трудов стаж, предупреждава Господинов. Той напомня, че безработицата и непълната заетост сред младите генерации води винаги до много сериозни психологически, икономически и социални проблеми. 
Лишени от работа и средства, младите стават жертва на престъпния свят. А доколкото безработицата  носи със себе си недоимък и отчаяние, тя несъмнено е от причините за ръста на престъпността у нас, казва още младият социалист. 
По данни на Националния статистически институт от 2009 г. емигриралите младежи от България за шест месеца са над 9000 души. Най-голям е обхватът на емигрантския поток във възрастовата група от 20 до 29 години. Емиграцията се разглежда от младите хора като възможност за спасяване от бедността и като условие за реализация.
Какво искат младите? Живко Господинов дава пример с няколко решения, които биха могли в дългосрочен план да променят развитието на младите хора в България:
Образователната система трябва да осигурява ефективно и съвременно образование с перспектива за целия живот със стимулиране на индивидуалния потенциал. Необходимо е да се подобри връзката между пазара на работна сила и образователната система. Подготовката и преквалификацията на безработните младежи трябва да е в съответствие с изискванията на наличните свободни места, изискващи по-висока квалификация. За да се преодолее липсата на стаж и професионални умения, е необходимо работодателите да бъдат стимулирани да наемат млади хора без стаж. По-строгият контрол по отношение условията на труд ще лиши недобросъвестните работодатели от възможността да злоупотребяват с условията на заплащане и труд на младите хора.