Есе за вината и сърцето
/ брой: 131
Вчера на пленума на НС на БСП най ни хареса изказването на Петър Мутафчиев. Той призова ръководството на партията да определи него за виновник за изгубените евроизбори и за предсрочните избори. Защото вина има и тя трябва да се носи конкретно. В противен случай ще бъде внушено, че е виновна БСП като цяло, а партия, която се чувства виновна, тотално ще бъде демотивирана и нищо добро не я чака на изборите. Мутафчиев още каза, цитираме по смисъл, че с това поведение БСП може да изчезне като политическа сила и много години ще бъдат необходими, докато се появи силна лява партия, с отговорност за съдбата на страната. Прав е.
Не че липсваха на пленума опити за посочване на вини. Например слабата медийна политика. Когато липсва ясна и убедителна политика, винаги медиите са виновни. Казваме го с лека ирония, въпреки че не можем да си обясним как ГЕРБ си осигури медиен комфорт цели три години, а БСП и ДПС не можаха да си го осигурят дори две седмици. Дори допусна национална обществена медия да пее "Let it be" още преди министрите да са научили добре пътя до своите кабинети.
За някои главната причина за срива на БСП е ирационалният подход на избирателите. Това твърдение вече е сериозно. Избирателите не са възприемали с разума си какво за тях прави управлението, а са се поддавали на полит-чалга посланията на опонентите.
Както и да е. Ръководни социалисти много - обяснения всякакви. Тук обаче ще повторим думи, казани от друг, че политиката е преди всичко акт на харесване. А харесването става със сърцето. Ако левицата забрави това, я чака никакво бъдеще. Независимо колко умно говори.