Зайченцето бяло

"Понеже питате къде бях на 10 ноември. Да ви кажа една тайна. Бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден", каза Плевнелиев като за начало на бъдещи мемоари. Последва покъртителна история как "точно в този ден" спретнал набързо два плаката и "точно в този ден" литнал към "митинга" пред Народното събрание, който "митинг" бушувал "точно в този ден".

За по-голяма убедителност

се ухили тъпо. В духа на международната конференция "Как да се справим (преправим - б.а.) с миналото, гледайки в бъдещето", която пък е част от кампанията "25 years free Bulgaria"(понеже се финансира от фондация "Америка за България"), която кампания е под шапката на същия Плевнелиев, под която шапка бродят съновидения и халюцинации, шмекерлъци и шарлатанийки - там плющят знамена, бучат площади, ехтят дръзки слова, трещят картечни откоси, а над всичко се извисява храбрият баш дисидентин, героят-мъченик-антикомунист Роско, стъпил връз броневика, с бяла риза, развято шлиферче, разветрено перчемче, два плаката и три патлака.
Ето как 25 години по-късно Роско

изскокна иззад храста на времето

като Зайченцето бяло и се вреди в историята, вписа се, милият.
Тайната (отекна тя по всички форуми, фейсбуци и блогове) е, че "точно в този ден" нямаше никакъв митинг, и броневик даже нямаше, та да се изстъпи Роско връз него като един Владимир Илич, и партизаните не слизаха от Балкана с пушки на рамо, поради което Роско не смогна да изскокне иззад храста, че да се запознае с тях, както подобава на бъдеща (тогава) държавна глава.
И другата безмилостна тайна е, че вместо на опозиционния митинг на 18 ноември, Роско, като нетърпелив, млад, жизнерадостен и дръзновен комсомолец (а може би комунист, няма лошо), е полетял към митинга на БКП на 17 ноември, където великата Гена изпя Химна a capella, та после някакви нискочели наглеци я нарекоха "червен боклук". Там ще да са се пресекли съдбовно траекториите на Роско с неговия бъдещ патрон - юнак Бойко, а също и с една сюрия бъдещи ментори и експерти на прехода, които вече планираха как ще изскокнат не иззад храста, а из своето уютно, сигурно и безметежно номенклатурно битие на партийни иждивенци и стипендианти на "Знаме на мира".
"Плевнелиев на несъществуващ митинг", е историята на един ситен дребен мошеник, на когото адски му се иска да бъде някакъв, понеже е никакъв. "Плевнелиев на несъществуващ митинг", е копие на фалшификата "дядото на Бойко Борисов, убит от мръсните комунисти".
Тази "история" е

копие на хиляди други

знайни и незнайни фалшификации, свободни съчинения и волни изпълнения на всевъзможни измамници и самозванци, страхливци и подлизурки, нагаждачи и подмазвачи, ласкатели и доносници, лицемерци и велзевули, номенклатурни дечица и партийни първенци; на една орда плевнелиевци и борисовци, дайновци и кръстевци, тинк-танкове и експерти, умници и красавци, политолози, политикономисти и политкомисари, литкритици и цивилни изкуствоведи, които добруваха и благоденстваха елитарно под желязната пета на омразната диктатура, не смееха да гъкнат и да шукнат, кротушкаха си в луксозните миши дупки, гладеха властта по косъма, възпяваха в оди деда си Тодора и ДС, дебнеха, душеха и слухтяха във всеки ред и дума, текст и подтекст, доносителстваха гнусно за своите приятели, колеги, състуденти и съпрузи, аплодираха френетично "възродителния процес" и "голямата екскурзия", цензурираха всяка запетайка, съсипваха поети и писатели, журналисти и режисьори, горяха книги и кълцаха филми, редяха в черни списъци "враговете на народа", и умираха от шубе да не би случайно, в редакционния коридор или на улицата, да се сблъскат неочаквано с някой "неблагонадежден", с някой "враг", който да им развали хубавката биографийка...
А после...
После дръзновено изпраха и

пренаписаха своите биографии,

съчиниха си неподозирани геройства, произведоха за себе си несметни митове, превърнаха се в недосегаеми и неоспорими легенди, обявиха се за първи дисиденти, за борци срещу режима и даже - за негови страдалци и жертви (същия режим, над който до вчера бдяха зорко и го славословеха в сонетни венци и доноси).
Доносниците се преобразиха на морални трегери и нравствени икони; партийните иждивенци станаха войнствени НеПеО-шници, и обявиха погрома за преход, разрухата - за градеж, Кирил и Методий - за византийски шпиони, кирилицата и православието - за миризлив руски ботуш, Ботев и Левски - за терористи, турското робство - за благотворно присъствие, антифашистите - за престъпници, фашистите - за герои и мъченици.
Номенклатурните дечица се трансформираха в приятно платени тинк-танкове и експерти на прехода, в ментори и наставници с вувузели и тъпани, и подредиха "враговете на народа" в черни списъци, убиха гражданското общество, изринаха неговите тленни останки на бунището, и се разположиха комфортно на неговото място; и лишиха от смисъл всяко почтено човешко и гражданско усилие - преди и след 10 ноември; а цензорите станаха първи защитници на свободното слово.
Една мутра, облъхната от престъпния чар на подземието, подчини безволевото общество; едно безличие, митингувало на несъществуващ митинг, осъмна президент.
И всички тези лицемери и хамелеони

дружно се преквалифицираха

в съдници на нацията. И понеже вече бяха пренаписали и подменили собствените си жалки историйки, пренаписаха и подмениха историята на държавата. За да бъдат историята и държавата в съзвучие с тяхната обществена, официално легитимирана и овластена измамност, т.е. - за да приведат историята във вид, удобен за фалшифициране, а държавата - във вид, удобен за разграбване и разсипване. 
И на 25-та година след 10 ноември си спретнаха конференцийка "Как да се справим (преправим - б.а.) с миналото, гледайки в бъдещето", която пък е част от кампанията "25 years free Bulgaria"(понеже се финансира от фондация "Америка за България"), която кампания е под шапката на Плевнелиев, под която шапка няма никой, освен онзи герой-мъченик-антикомунист Роско, стъпил връз броневика, с бяла риза, развято шлиферче, разветрено перчемче, два плаката и три патлака...
Наистина, след 25 години България е свободна.

България е напълно свободна

от своята индустрия, от своето селско стопанство, от своята наука, от своето образование, от своята култура, от своята енергетика, от своята държавност, от своя суверенитет, от своите граждани, от своето минало, настояще и бъдеще, от своята духовност, от своя дух. От своята същност. Ако не питаете гордост от този факт, значи сте тъпи и прости цървули, червени боклуци и прочее кретени.