![](images/2023/04/87099.jpg)
Протестите в кв. "Стрелбище" преди години спряха небостъргач
Акцент
София на небостъргачите
Има ли нужда и място в столицата за още високи сгради?
/ брой: 67
Деси ВЕЛЕВА
Видите ли на хубаво място в центъра на София или в скъпите квартали на града стара изоставена къща, мислете си за бъдещ небостъргач или поне за висок блок.
Столицата не се е наситила на високото строителство. Опитите да остържат, ако не небето, то поне по-ниските слоеве от атмосферата, изобщо не са в миналото. В задръстения от бетон град все още е модерно да се вдигат високи бизнесгради с хиляди квадратни метри работни площи, които все по-рядко се наемат и все по-често стоят празни.
Последното десетилетие се наслушахме и нагледахме на редица инвестиционни намерения за издигане в тропосферата на сгради на подходящи и неподходящи места. Много от тях се съпровождаха от скандали и протести, други се строяха леко, незабелязано и без съпротивителни акции.
Последните новини от света на небостъргачите се явиха в зелената светлина за поредното родно чудо, което трябва да смае столичани. Главният архитект на столицата Здравко Здравков е издал виза за проектиране на 17-етажна сграда с магазини, жилища и гаражи до бившия хотел "Родина". На мястото сега има четири рушащи се къщи, но според Подробния устройствен план на зоната там може да бъде построено високо здание.
![](../images/2023/04/87100.jpg)
Всъщност визата за проектиране бе издадена от Здравков още през април 2021 г. Тя обаче бе обжалвана кмета на район "Красно село" Росина Станиславова, която вече не е на тази длъжност. На по-късен етап Върховният административен съд отхвърли окончателно жалбата й с мотив, че районният кмет няма законно право да оспорва акта на главния архитект. Сега вече документа с първото разрешение за строителство е налице и предстоят следващите конкретни стъпки на инвеститора. Дали те ще предизвикат поредното недоволство на столичани или то е във фаза на дрямка?
Последните големи протестни акции на софиянци добре се помнят покрай издигането на сградата "Златен век" на апетитно място - до хотел "Маринела" в кв. "Лозенец". Сагата е дългогодишна и с променлив успех и за двете страни. Спорът започна със съмнения дали разрешителното за строеж е в срок или е изтекло, премина през съд, а по последни данни сградата вече има документ за завършен груб строеж, издаден от главния архитект Здравко Здравков. Това й дава статут, който е на крачка от узаконяването. Така, въпреки общественото недоволство и активните действия на група столичани, се върви към финала на поредната загубена битка срещу високото строителство.
"Златен век" действително се превърна в най-спорното мащабно строителство в София през последните години именно заради активната гражданска позиция на столичани. Техните усилия неведнъж я спираха, стигна се до съд, до прехвърляне на топката между институции, неясноти с документи, временни спирания и тръгвания на строителството. Въпреки това в сградата в близко време ще се настанят новите собственици на офиси и апартаменти, които няма да се интересуват през какви перипетии премина инвеститорът й.
Едни други граждански реакции, придружени с активни протести, имаха по-голям успех и засега пречат за издигането на нов небостъргач в кв. "Стрелбище". Казусът е от 2017 г. и изригна в общественото пространство след бърз и бурен ропот на живеещите около кръстовището на булевардите "България" и "Петко Ю. Тодоров". Оказа се, че там, на малък терен, отреден за зелена площ, се планира небостъргач. Появата на ограда подейства като червен плащ пред бик и отприщи дългогодишно недоволство.
Инвеститорът заяви намерението си да извиси 43-етажен небостъргач, тъй като теренът е негов и може да прави, каквото си реши. Скандалното в случая е, че теренът е станал частен след заменка по времето на кметуването на Бойко Борисов. Строителната компания НИКМИ декларира желание да строи 150-етажна сграда в собствената си земя от три декара, въпреки че според Общия устройствен план мястото е отредено за озеленяване.
На фона на множество протести Столичната община обеща да намери друг терен за инвеститора и да придобие спорния, тоест да се прави нова заменка. През годините обаче съществено развитие по въпроса няма, зелената площ все още е в опасност, но проектът поне е замразен.
Един полузабравен проект тлее в столичния район "Младост". Там през 2017 г. бе направена първа копка на мащабния "Гранд каньон", обявен за уникален за България и първи по рода си в Европейския съюз комплекс. Този път той не бе замислен като бизнес сграда, а предвиждаше над 1000 апартамента и 250 хотелски стаи, разположени в шест сгради от 16 до 30 етажа.
Четири години след първата копка на централното място в "Младост" 1 се оказа, че зее огромна празна дупка и няма и следа от 30-етажно здание. Собственикът на компанията фалира, а наследникът му смали мегапроекта. Така през 2021 г. сградите останаха само две в проекта и с по трийсетина метра по-ниски. Днес "уникалният" комплекс е доникъде въпреки гръмките обещания.
![](../images/2023/04/87101.jpg)
Различната съдба на мегапроектите в столицата само показва недалновидната политика за общината при разрешаването на реализацията на проектите. Гората от високи сгради ще направи София само по-отблъскваща за жителите й, а доволни ще са единствено инвеститорите. Тяхната борба е ясна. Но за какво се бори кметството?
Най-високите сгради в столицата
1. Капитал Форт - най-високата сграда в България се издига на 126 метра и се намира на бул. "Цариградско шосе" на входа от магистрала "Тракия". Тя има 28 етажа, разгънатата й застроена площ е 80 795 кв. метра.
2. Милениум Център 1 - в първата от двете сгради е разположен хотел. Тя се издига на 112 метра.
3. Милениум Център 2 - втората сграда от комплекса се извисява на 108 метра. Тя разполага с 24 етажа офисна площ.
4. Хотел Родина - една от емблематичните сгради в столицата е висока 104 метра. Тя е на 25 етажа. Строителството й е завършено през 1981 г., когато е втората най-висока у нас.
5. КНСБ - една от най-популярните сгради в столицата, разположена на бул. "Македония", е висока 99 метра и разполага с 22 етажа офис площи.
6. Хотел "Маринела" (Японския хотел) - завършен е през 1978 г. по проект на японски архитект и е с 22 етажа. Той е по-нисък от сградата на КНСБ само с един метър.
7. Инфинити Тауър - намира се на столичния бул. "България" и е висока 90,5 метра. Завършена е през 2013 г. и е с 20 етажа офис площи.