Ние сме против самоцелната политика на спестявания, би ни върнала обратно в рецесия

Австриецът Ханес Свобода беше избран за председател на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. Той наследи на поста Мартин Шулц, избран за председател на ЕП. Роден е през 1946 година в Австрия. Следвал е право и макроикономика. Бил е председател на Комисията по общинска политика на Австрийската социалдемократическа партия през 1995 г. Освен това е бил и федерален отговорник на партията по въпросите на образованието; член на федералното партийно ръководство; член на ръководството на виенската партийна организация. Член на парламента на провинция Виена и на Виенския общински съвет (1983-1986 г.). Освен това е бил и координатор на Групата на социалистите в парламента на провинция Виена и във Виенския общински съвет и градски съветник. Член е на Европейския парламент от 11 ноември 1996 г.


- Г-н Свобода, Европа е в навечерието на приемането на нов финансов пакт, предложен не толкова от европейската десница, колкото от двама лидери в Европа - Меркел и Саркози. Какво е отношението на групата на европейските социалисти към него, имате ли своя алтернатива за изход от финансовата, икономическа и социална криза? Вие заявявате, че трябва да се покаже на европейците, че има и друго решение на проблемите им в днешните трудни времена. Какво може да им предложи европейската левица като алтернатива?
- Групата на европейските социалисти призова страните от ЕС и ръководителите на техните правителства да поставят акцента върху солидарността и икономическия растеж в рамките на провеждащите се преговори за междуправителствен договор за фискалния пакт. Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент поддържа критичната намеса в преговорите. Междуправителственото споразумение можеше да бъде избегнато, но сега ние работим усилено, за да ограничим щетите за европейската правна структура. Човек не трябва да приема, че финансовият пакет автоматично води до растеж, тъй като сами по себе си мерките за спестяване водят до рецесия. Затова е важно мерките за ограничаване на разходите да се съчетаят със специфични дейности, които насърчават солидарността и растежа.
- И леви, и десни правителства се лутат в кризата. Избират се "безцветни" и "технократски" правителства. Това означава ли, че няма ляв и десен изход от кризата, а възможните решения са еднакви за всички?
- Аз не считам, че няма чисто социалдемократически решения на кризата. Ние се противопоставяме на една самоцелна политика на спестявания, тъй като тя би ни върнала обратно в рецесия. Ние обаче подкрепяме планираните мерки за спестявания да се обединят с конкретни действия за поощряване на солидарността и растежа. Ние настояваме за създаване на фонд за обратно изкупуване на дълг, въвеждане на данък върху финансовите транзакции в рамките на правото на ЕС, също и на облигации за проекти, както и изготвяне на пътна карта за емитирането на стабилизационни облигации.
-Европейският парламент избра за председател представител на Групата на социалистите и демократите, това ще зададе ли нов дневен ред в работата на институцията? И как вашата група и Европейският парламент могат да повлияят за възприемането на един по-социален подход в Европа за изход от икономическата криза?
-В лицето на Мартин Шулц ние ще имаме един силен социалистически президент на Европейския парламент, който ще се застъпи за това, че повече Европа не е възможно да се постигне с по-малко парламентаризъм. Аз мисля, че той може да засили ролята на парламента и да възвърне доверието, което гражданите ни дадоха в директните избори за ЕП. Аз като председател на фракцията на социалистите и демократите в ЕП ще мобилизирам всички ресурси на нашата група, за да противодействаме на кризата чрез един социален подход, и считам, че изборът на един социалдемократ за президент на ЕП е също знак в правилната посока.
-Няма ли опасност финансовата и икономическа криза да прерасне в политическа, насочена към ограничаване на демократичните ценности? Десният популизъм набира скорост в Европа. Какъв е вашият отговор на случващото се в Унгария, България, Румъния?
-Аз съм много загрижен за увеличаващото се недемократично поведение на политическите режими в Унгария, България и Румъния. Най-новото развитие на събитията в тези страни показва деснопопулистки тенденции. За мен това са авторитарни ексцесии, които са неприемливи за Европейския съюз, за който се застъпваме. Тези народи би трябвало да имат право безпрепятствено да протестират. От името на цялата социалдемократическа фракция мога да кажа, че ние ще предприемем всички необходими мерки, за да подкрепим нашите социалдемократически партньори в тяхната борба за гражданите на цяла Европа.
- Като политик, който има отношение към енергийните теми в Европа, бихте ли коментирали как според вас може да се съчетае постигането на енергийна независимост на Европа с енергетика на достъпни за европейците цени и при отказ от ядрената енергетика?
-В Европа през последната година имаше значително преориентиране в областта на енергийното снабдяване. Авариите, свързани с атомните електроцентрали, подтикнаха европейските граждани все по-често да поставят изискването за отказ от атомната енергия. Европейците също така все по-често се обръщат към алтернативни енергоизточници, което например е видно от броя на инсталираните соларни панели. В последните години, наред с нарастване на търсенето на алтернативните източници на електроенергия, се увеличи и броят на доставчиците, и съответно рязко се засили и конкуренцията, което води до падане на цените. Допълнително в различни страни от ЕС се предлагат субсидии за поставяне на соларни инсталации, което подпомага и дава възможност на клиентите да направят своя избор за алтернативен източник на енергия. Аз мисля, че по този път се доближаваме все повече до отказа от атомната енергия.
- В казуса с България и Румъния като че ли имаме едно по-неравностойно третиране в рамките на Европейския съюз. Все още съществува механизъм за мониторинг и оценка, а участието в Шенген е въпрос на бъдеще. Какъв е вашият коментар по тези въпроси?
- Аз подкрепям присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство и призовавам страните членки, които досега се обявяваха против, да изоставят популисткото си държание по отношение на Шенген и да представят ясен план-график за присъединяването на Румъния и България към това пространство на ЕС, където няма вече паспортни проверки. Двете държави трябва да се третират равнопоставено с останалите страни-членки, без налагането на специфични критерии. Накрая, по конкретен повод искам да изразя моето съжаление за ситуацията в Румъния и да изкажа подкрепата си за протестите на опозицията срещу правителството на президента Бъсеску.