ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Паметниците на културата са оставени да бъдат унищожени

ГЕОРГИ СТОЯНОВ е роден на 27 юли 1936 г. в Москва. Там завършва топлотехника, а в Париж учи кинорежисура и режисура по монтажа. Дългогодишен председател е на Съюза на българските филмови дейци. Още през 1966 г. е удостоен с наградата на ФИПРЕССИ за документално кино. Следват множество призове, сред които отличие за режисура и наградата на критиката за филма "Случаят Пенлеве" (1968); награда за филма "Щурец в ухото" (1976); отличията на СБФД (1978, 1979); награди на София. Георги Стоянов е бил депутат, зам.-министър на културата, културно аташе в българското посолство в САЩ. Автор е на книгите: "Паметни страници", "Ваучер Калифорния - Гулаг", "Небивалици от небитието", 12-сериен сценарий "Пясъчен часовник" (съвместно с П. Анастасов), "Жив за връзване".

- Продължават да бъдат закривани стари кина в София и не само. На тяхното място се правят магазини, а не културни центрове... Как се стигна дотук?

- Това е продължение на издевателството, което в началото беше посегателство. Ще се върнем малко назад, когато киното бе лишено от Киноцентъра. Работещите бяха изхвърлени на улицата, извършено с ужасяваща безпардонност. Парите, които бяха взети за Киноцентъра, са безумно малко, но все едно с нищо не могат да бъдат оправдани. Тъй като с изчезването на Киноцентъра бяха произволно прибрани и земи в Бояна, които струват доста скъпо. Остатъкът отиде за жълти стотинки в съмнителни ръце. За почтеност не можем да говорим, защото освен че бе ограбен Киноцентърът, бяха прибрани и реквизитът, и костюмите - лишиха нашето кино от история! Новопостъпилите не бяха поели никакви ангажименти към националното ни кино - не плащат нито наем, нито данък или съответна такса. Това бе абсолютна гавра, защото е свързано с наши актьори, с нашата филмова история и култура. След като работещите се озоваха на улицата, започна и посягането на кината. Имаше клетвено обещание, че те няма да променят своята насоченост - че са част от историята на София. Всички тези обещания бяха върхът на мародерството - кината не само замразиха функцията си, но години наред стояха и се рушаха, за да могат после собствениците да ги превърнат в каквото си пожелаят. 

- Как си обяснявате това?

- Оказа се, че една клауза, слагаща 10-годишен срок на тия приказки, е приключила и спокойно се позволи да посягат на кината. Впоследствие завършва това, което окончателно ликвидира културните институти в София. Нищо не е случайно! Преди този процес да протече, нашето кино произвеждаше годишно 25 филма за големия екран и 25 за телевизията. Всичко беше свързано в цикъла Киноцентър, "България филм" и Управление на киното. Това позволяваше бюджетът сам да се обслужва, даже да има и печалба. На фона на ситуацията човек може лесно да направи преценка какво се е случило с киното и как са постъпили с него. Живи свидетели сме как паметниците на културата се оставят да бъдат разнебитени и унищожени, за да може на тяхно място да построят казина, магазини... С други думи, минава цунами и отрязва цялото българско кино - след него остават само остатъци, които не успяват да изметат. 

- Но въпросното поведение не може по никакъв начин да бъде оправдано!

- Няма как да бъде оправдано безцеремонно поведение спрямо кината в София и страната. Но не виждам някой да има желание или намерение да съди виновните, защото на фона на другите посегателства това изглежда като неуспял флирт на хора, които освен страната мразят и киното си. В цялата тази история може би присъства елемент на карма, връщайки се назад във времето. Не пазим паметта си. Не знаем, че ако умре паметта, умира и планетата. Непрекъснато черпим от нея сведения, свързани с дълбока цивилизация от 5-10 хиляди години - кога и къде какво е станало. Тази памет се унищожава, в случая с киното - и пряко, и косвено. Най-голямото престъпление! Печелят тези, които практически са мародери. Освен че посягат на миналото, те посягат и на бъдещето, защото без капитал не можеш да влезеш в него. Рано или късно ще си отидеш. Успяват като раковите клетки, бавно-бавно, да заразяват целия организъм - в културата, а после разбираш, че ако нея я няма, няма да я има и паметта. Ако я няма паметта - няма да я има и планетата. Чудя се на природата докога ще търпи тези безобразия... 

- Как може да се спрат тези безчинства? От кого зависи?

- Властта има културен минимум, с който не може по никакъв начин да мине елементарен изпит. Да не говорим, че някои от управляващите не са чели дори една книга и не знаят чужди езици, а искат да ходят в ЕП и да бъдат външни министри! Те дори не подозират, че така сами доброволно си разпръскват раковите клетки. Лошото е, че е безнаказано. Най-голямата катастрофа е усещането за безнаказаност.

- Каква оценка давате на българското игрално и документално кино, което се снима в момента?

- Сега се правят филми, но не е както преди Промяната. Участието на новите български филми в много фестивали говори, че те са се увеличили по света. Наклонът, по който се движи културата, в частност киното, подсказва, че то върви към дъното на ямата, а не нагоре. Новите технологии са много по-скъпи и да се мерим с техническите възможности на търговците в киното няма смисъл. Създаването на филми зависи от много хора, от наличието на таланти, които се събират заедно и съставят добър екип, от който може да се получи хубав филм. Този процес няма как да се промени. 

Образно казано, българското кино е затворник, вкаран зад решетките без вина - затова не може да направи едно или друго. Никой не може да го обясни. Не искам да звучи като лошо отношение към тези, които се стремят да влязат в киноиндустрията. Можем да ги уважаваме, че все пак се опитват и работят за киното ни - да не бъде записано в Червената книга. А то вече е записано...