Свидетелства по безсмъртие

Зюмбюлка Иванова*

През далечната 1964 година Асамблеята на ООН утвърждава 8 февруари като Ден на младия герой - антифашист. Изборът на тази дата не е случаен.       На 8.02.1943 г. хитлерофашистите разстреляха смелите борци - антифашисти, младогвардейците Олег Кошевой, Любов Шевцова, Сергей Тюленин, Дмитрий Агурцев, Виктор Суботин и Семьон Остапенко.

Същия ден са ликвидирани и младите герои от антифашистката съпротива във Франция: Жак-Мари Аргус, Пиер Бенуа, Жан Бодров, Пиер Грело,  Люсиен Легро. 

На 8.02.1962 г. е убит 15-годишният френски комунист Даниел Фери.

На 8.02.1963 г. след жестоки мъчения и изтезания умира в затвора младият иракски комунист Фидел Джемал.

Стотици други герои, чиито имена не се споменават, не се знаят, но които са отдали младия си живот в борбата против кръвожадния фашизъм, заслужават на този ден, 8 февруари, да се почита тяхната памет.

Загиналите за свободата 250 деца по време на  антифашистката борба от 1941-1944 г. в България мечтаеха за новия живот, без полицейски блокади и разпити, без гумени палки и жестоки инквизиции, без изгорени домове и прекършено детство. Те са искали да си учат уроците, да четат книжки и пеят песни, да играят на воля под топлите слънчеви лъчи. Но, уви, те са останали завинаги в училището на борбата, обагрили с кръвта си родната земя. Светлината, която са носили в очите си, е свободата, пренесена през времето, за която са мечтали и в нейно име са умирали. Техните стенания и обагрената с кръв песен раждат подвига им, който ще продължава да живее.

Няма как да не предизвика сълзи в очите ни разказът за Иван Кривиралчев, на когото парченце  по парченце са рязали езика, докато го отрежат напълно и най-чудовищно да се гаврят с изтръгнатото му сърце.

А овчарчетата Сава и Васил Кокарешкови, помагачи на партизаните, са пребивани, влачени и  заливани с мръсна вода, за да проговорят. В своята жестокост главорезите ги рязали на парчета и са опитвали да хранят кучетата с тях. Това не е ли фашизъм?!

На 16 години на партизанина Велко Йончев от  отряд "Г. Бенковски" му отсекли ръцете, извадили  очите и когато не издал отряда, го залели с  бензин... Митко Палаузов е на 14 години, на толкова е и Иванка Пашкулова - Роза. Седемте ястребинчета и съвсем невръстният Стойне Калайджийски, както и останалите малки невинни жертви на фашисткия режим са възпяти в стиховете на поетите Петър Андасаров и Евтим Евтимов.

Сред тези герои своето достойно място има и  нашето момче-герой Андон Маринов Черковски. И  той като всички други деца обича да пее и рисува, да играе и да гледа полета на птиците в синьото  небе. Но слушал бунтовните думи в дома си, срещал  се с безстрашните другари на баща си, партизанина  Марин Черковски, и някак неусетно се включва в борбата, за да изпълнява точно поставените му  задачи. Устоява със сила на духа и мъжество на жестоките побоища и инквизиции в полицейските  участъци. Държи се смело и отговорно по време на  интернирането на семейството. И дочаква изгрева на Свободата, но не успява да й се нарадва. След  нечовешките изтезания заболява тежко и умира само на 14 години. Останал завинаги на пост от  гранитния паметник да бди над децата на Раднево.

Смъртта на тези деца-герои, участвали в  антифашистката борба, им е дала свидетелствата по  безсмъртие. В тях се крие сиянието на спомена за  техния живот. 

Днес, безразсъдни и неблагодарни хора искат да  изтрият техните имена, да опорочат и омаловажат техния подвиг, да изгасят народната любов. Събарят се техните паметници и паметни плочи, хулят се светлите им имена. Даже някои от убийците им се величаят по днешните паметници като "жертви на комунизма".

 Но докато има памет, не ще се забрави техният живот и саможертвата им, донесла на крилете си Свободата над изтерзаната ни Родина. Те заслужават да им бъде издигнат общ паметник за тяхното дело и себеотдаденост. За да могат идващите след нас да пазят спомена свят и чист за поколенията.

* Авторката е председател на Общинския съвет на  БАС, град Раднево