Постиженията, които направиха България космическа държава

Космическите постижения на България й отредиха място на една от водещите държави в света през 20 век. Огромен е приносът на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, изключителни са оригиналните продукти на българската космическа апаратура и факт е, че България е третата държава, изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветският съюз и първа по създаване на космически оранжерии. 

Българската космическа храна е дело на Института по криобиология и лиофизация, а особени заслуги има екипът на акад. Цветан Цветков. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си храна в открития космос и с пълно право тачат българския научен гений.

Най-вълнуващото събитие в космическата ни активност към края на 70-те години бе подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. Полетът е изключително драматичен - поради повреда на главния двигател не можа да се осъществи скачването със станцията "Салют" и е под въпрос завръщането на самите космонавти на земята. Те обаче проявяват изключително самообладание и успяват да се завърнат благополучно. 

Едно от най-значимите научни постижения е програмата "България-1300”. Бяха изведени в орбита два изкуствени спътника на Земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри, която няма дори и на американския "Дайнамик Експлорър", който лети по същото време. След тези големи успехи на нашите учени съвместно с Русия, Франция и Германия, при водещо участие на българите, е създадена многоканална система ТКС и сложен видеоспектрометричен и навигационен комплекс "Фрегат".

През 1988 г. на борда на "Союз ТМ-5" полетя към Орбиталната станция МИР вторият български космонавт Александър Александров. За този полет е разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционните изследвания на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии. Получени са изключително интересни нови данни и резултати. През 1982 г. започва работата по големите проекти "Интербол" и "Космическата оранжерия СВЕТ", чиито научни програми са осъществени изключително успешно чак до 2000 г., приключили с уникални научни резултати и прославили българските учени. Космическата оранжерия СВЕТ е първата в света автоматизирана система за провеждане на 10-годишни експерименти с растения, в които участват много международни екипажи с различни видове култури. Получени са уникални резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология. Доказано е, че безтегловността не е пречка за пълен цикъл на развитие и от семена, засяти на борда, да се родят "космически растения” и те да бъдат използвани за храна и пречистване на въздуха на екипажите при бъдещите продължителни полети на човека първоначално до Марс. 

И днес българските учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в които да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка. Едно от престижните достижения на българската наука е създаването на космическото меню. 

Нашите учените от Института по криобиология и лиофилизация разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум. В резултат водното съдържание у тях се намалява до равнището от 2 до 5 процента, т.е. те са сублимирани. В списъка на нашите космически храни са включени кисело мляко с овесено брашно, няколко вида ядки, набор от лиофилизирани плодове - ягоди, ябълки кайсии, праскови, пъпеш и други. Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим - две закуски,обяд и вечеря. Характерно за този вид храни е, че те имат продължителност на съхранение до 5 години. Покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3000-3200 ккал.

pamettanabulgarite.com

По данни на БНТ, Космос БГ, Институт за космически изследвания и други