Кокичета за Левски

Надежда за България има и я открих и усетих вчера сутринта край най-върховния олтар на родината ни - пред лобното място на Левски. Видях я тази надежда в две мънички букетчета кокичета в ръчичките на две дечица с ранички на гърба, първолачета вероятно, водени от бащите си пред Паметника на Васил Иванов Кунчев. Поставиха цветчетата на Пролетта внимателно, с поклон, и като се изправиха, едното човече се прекръсти, неумело, в обратен, да кажем - католически порядък, но пък трикратно! Другото човече мигом го последва, прекръсти се, но по православния канон, което всъщност е без значение. Важното е, че Децата на България бяха там и че паметта за Апостола е жива и ще се препредава в следващите поколения. Цветчетата на Пролетта го доказват.
Мигом си помислих - какво ли ще изпомпозят словесно избраните да се отчетат пред Левски вечерта, на тържествения митинг, заобиколени от венци и гвардейци. И дали някой от тях ще дръзне да застане кротко пред народа на Апостола с цървули и навуща, а не с блестящите с лустрото и цената си трандафори. За да почувстват всички, че Надеждата не си е отишла. Всъщност днес вече ще знаем...