Другото е алъш-вериш

Продавачи на гласове, политически номади или хора, които следват единствено съвестта си? Що за животно всъщност са независимите депутати, независими ли са или са просто хора без отговорност и без идеали?
Темата за морала на независимите попадна в центъра на политическите дебати от последните дни. От едната страна са партиите, които не са достатъчно примамливи за онези, решили да са свободни електрони в паламента. Те сипят огън и жупел, чертаят зловещи конспирации за рекет, изнудване и кюлчета злато. Всичко това превръщало независимите в зависими...
От другата страна са самите депутати отцепници, които се бият в гърдите, обличат се в бяло и размахват думички като "морал" и "съвест". Гласуваме по съвест, пърхат с мигли доскорошните националисти. Обидени сме, шокирани сме, жалят се вчерашните придворни на Яне. Отхвърлят със завиден замах всички обвинения, че се хранят с парите на данъкоплатците, а натискат копчето в пленарна зала както им нареди властта.
Защо ли обаче изглеждат жалки всичките им опити да се изрисуват като ангели и да ни убедят как са напуснали партиите си, след като една сутрин са се събудили пречистени и с нов светоглед? Защо ли единственият, който звучи до болка откровен, е бившият атакист, обяснил лаконично мотивите си да подкрепи кабинета при вот на недоверие: "Ако падне правителството, аз оставам безработен."
А останалите независими моралисти? Те какво ще правят, когато парламентът приключи мандата си? Всъщност май не трябва да губим съня си заради тях. Повечето вече са доказали уменията си като волни переруди да "летят от цвят на цвят" и да променят партийната си принадлежност през няколко години. Само трябва да почакаме още година-две и ще ги видим в листите на новата им любима партия. После сценарият ще се повтори - независими посредата на мандата, избрали новия си вожд "по съвест".
Кога ли ще си дадем сметка, че независим може да е единствено депутат, избран мажоритарно и подкрепен от инициативен комитет? Защото независимостта не те освобождава автоматично от отговорност. Отговаряш пред тези, които са те овластили, с името си, с личната си позиция и със собствените си действия. Ако си подреден в партийна листа, си длъжен да докладваш не само на избирателите, но и на партията.
Другото е алъш-вериш. Грозна сделка, в която губещ винаги е народът. А моралът е обезценена думичка, използвана за камуфлаж от отдавна оперирани от съвест дребни душички.