Всепризнат номер едно на екрана и на сцената

Става дума за артиста Апостол Карамитев, известен на колеги и почитатели като Чочо. Всички го знаеха и се радваха на таланта му, всички гледаха с вълнение филмите му, а мнозина бяха щастливи да го видят и на театралната сцена. И ми е безкрайно чудно, че има млади не само зрители, а и театрали, които не са чували за него. 
Той ни напусна, раздели се с екрана и сцената в най-силната си творческа възраст, точно на петдесет години и макар да беше изиграл вече десетки роли, очакваха го още много... Но и тези образи, в които се превъплъти на сцената, си остават незабравими за неговите съвременници, а кинолентата го пази, за да бъде гледан и днес.
Актьорът Апостол Карамитев е роден на 17 октомври в Бургас в семейството на пристанищен работник. От ранна възраст е обичал киното и театъра. Негови театрални учители са големите български режисьори Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. В дипломния си спектакъл - комедията "Както ви се харесва" на Шекспир играе Жак и Орландо. Започва кариерата си в Народния театър със забравената роля на Сергей Левашов от "Млада гвардия" по Фадеев, но става популярен с Ромео от пиесата на Шекспир "Ромео и Жулиета" и Гвидо от "Херцогинята на Падуа" от Оскар Уайлд. В киното започва да играе във филмите "Утро над родината" и "Наша земя" и веднага става любимец на зрителите.
Следват години на усилен труд и всеотдайност на сцената, на екрана или в телевизията и в радиото (където приканваше малчуганите да стават с предаването "Весел ранобудник" или радваше родителите им с ролите си в радиотеатъра), като специализант по режисура в Москва, Варшава и Прага, или като любим преподавател във Висшия институт за театрално изкуство... Малко хора на творчеството могат да се похвалят с толкова много свършена работа, на толкова високо равнище и уви, в един толкова кратък живот!
Семейството на Апостол се състоеше също от "колеги" - това са съпругата му, голямата актриса Маргарита Дупаринова и децата им -  Маргарита и Момчил.
Преписвам от една "сламка" ролите му в театъра (освен вече споменатите). Това са незабравими участия в "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Маскарад", "Тревога", "В навечерието", "Скандал в Брикмил", "И най-мъдрият си е малко прост", "Цената", "Службогонци", "Двама на люлката", "Варшавска мелодия", "Мария Стюард", "Хенри четвърти", "Краят на книга шеста", "Еснафи" и други. Не зная защо е оставена в "и други" ролята на Шура Ведерников от пиесата "Години на странстване", в която го помня като че е и сега пред очите ми.
А участието му в шестнайсет филма! От смешните, но и сатирични комедии "Специалист по всичко" и "Любимец 13" през летописните за онези години "Утро над родината", "Наша земя", "Героите на Шипка", "Това се случи на улицата", "Двама под небето" до незабравимите, от висока класа "Един снимачен ден", "Рицар без броня", "Бялата стая" и последният, незавършен за него, поради ранната му смърт "Сватбите на Йоан Асен"...
Имах щастието да познавам сравнително добре този велик и изключило културен обитател на екрана и сцената. Бях приятел на артистите от моя курс в Театралната академия (аз учех театрознание) и заедно с тях като студент бях статист във филма "Наша земя", където се снимаше и Чочо. Участвах (пак като статист) и като младеж от групата на Монтеки или Капулети (не помня коя) в постановката на Народния театър "Ромео и Жулиета", където Чочо играеше Ромео. С око на театровед гледах репетициите, раждането на бъдещия герой на Шекспир и се възхищавах от зрелия професионализъм на младия тогава изпълнител. На премиерата и след нея моят възторг беше поет от многобройните зрители.
    Години по-късно Апостол изигра главната роля в моята пиеса "Тайната на старата къща" в Телевизионния театър с партньорство на Славка Славова, Ирина Тасева, Наум Шопов и други светила на родната сцена. Безкрайно беше моето щастие да ги гледам, да чувам моите думички, произнесени от тях... А Чочо ме впечатли и с професионалната си акуратност - още на втората репетиция той се яви с изписани много свои бележки по текста.
    И още един спомен - Апостол заедно с Таня Масалитинова дойдоха на специализация в Прага и поради недоразумение бяха оставени без хотел. Съпругата ми Яна Маркова веднага ги покани в квартирата си, където прекарахме няколко дни. Тогава пишех "Приказка за калпаците" и четях откъси от нея на Чочо. Той пръв се докосна до това ми съчинение...