Във вълшебния свят на нотите

Музиката е изкуството, което най-силно ме е завладявало. И мисля, че не само с мен е така. Коя друга муза ни е карала да си пеем (на глас или на ум) или поне да си тананикаме части от нейната въздействаща мелодия? Театърът с всички негови подразделения или изобразителните изкуства с многото си клонове искат да ги гледаме. Поезията иска да я четем... Само музиката можем да възприемаме пълноценно с угасена лампа, легнали след уморително преживян ден или работещи нещо, което не изисква да му се отделя особено съсредоточаване.
Според мен (а, струва ми се, и обективно) музиката е най-великото от изкуствата и по своето въздействие, по своята всеобхватност и общодостъпност не се нуждае нито от преводачи, нито от някакви други квалифицирани помагачи, за да те вълнува... Някой ще ме прекъсне с апостроф за многото хора, които харесват чалгата. Моят отговор е, че всяко стадо си има и мърша. Така е при музикалните жанрове или течения, така е и при техните любители. За мен и не само за мен, онези, които предпочитат пред класическата или автентичната народна музика разни музикални извращения и чужди подражания, не заслужават просветеното ни внимание. Лесно е да се каже това. Но хиляди слушатели, включително и млади, започват да поклащат ритмично някои части от тялото си в знак на одобрение и възхита, щом я чуят. Трябва да се търси ефективен лек против тази болест на обществото ни!
    Пропуснах по-горе да обявя, че настоящите редове ги пиша по повод осемдесетата годишнина на Съюза на българските композитори. С една дума, ние (СБК и аз) сме връстници и е редно да се уважаваме. Освен че съм поклонник на всяка добра музика, имал съм щастието да общувам (приятелски и творчески) с някои от нашите най-изявени автори на музика.
Димитър Вълчев, композиторът на класираната на първо място за миналия век песен "Една българска роза", е написал музиката и към няколко от моите пиеси за деца, играни многократно от театрите. На повечето от българските драматични сцени е поставяна поне по веднъж попроменената и получила сценична форма с моя помощ класическа приказка "Червената шапчица". А тя далеч не е единствената ни съвместна работа в театъра. И не само там - спомням си веднъж, че записвахме в НДК някакви мои гатанки и след нас трябваше да се записва друго предаване за децата, но участниците не дойдоха и организаторите изпаднаха в паника. Митко ги успокои, седна на пианото, взе една от моите книжки със стихчета, събра няколко деца около себе си и, импровизирайки, направи на прима виста това, което други не биха постигнали с много репетиции.
Дълъг е списъкът на композиторите, с които ме свързва съвместна творческа работа, а с някои и сприятеляване. Ще се опитам да ги изредя, като предварително моля онези, които случайно съм пропуснал, да ме извинят. Заедно с поета Владимир Башев написахме либрето за операта на Любомир Пипков "Антигона 43". Пак двамата написахме върху моя комедийна основа либретото за оперетата на Александър Райчев "Славеят на госпожа Орхидея", а после аз сам му пригодих поемата "Изворът на белоногата" от П.Р.Славейков за написване на балет. За Виктор Райчев съм писал либретото на оперетата "Срещи", а с Петър Ступел съчинихме по моя комедия мюзикъла "Златна ряпа". Най-известната ми пиеса "Приказка за калпаците" беше качена и на музикална сцена от Георги Костов, Няколко мои пиеси са били обогатявани с нотите и на Живка Клинкова - "Островът на спокойствието", Андрей Дренников - "Кукла Букла", а комедията ми по мотиви на Андерсен "Принцесата и свинарят" с музика на Андрей Слабаков има за няколко години повече от двайсет постановки. Мои драматургични или песенни текстове са използвали в творчеството си Тончо Русев, Ангел Михайлов, Ангел Заберски, Михаил Шопов, Михаил Шишков, Владимир Джамбазов, Петър Льондев, Асен Антонов, Димо от "ПИФ" и други.
Винаги съм се чудел на изобретателността, която са притежавали и проявявали големите композитори, когато са писали великите си симфонични и оперни произведения. Как са зазвучавали в авторите им тоновете, как са се подреждали по начин, който векове да пленява милиони слушатели. Ако понякога допускам, че има сили, които се разпореждат с нас някъде отгоре, че обсебват така властно вниманието ни, то една от предпоставките за това е музиката и нейното създаване.
    Честита осемдесетгодишнина!