Тикат НАТО в Азия
/ брой: 38
НАТО си сменя географията, северноатлантическата сигурност вече отеснява на пакта и той е хвърлил око на азиатско-тихоокеанската. Няма как да не стигнеш до тези изводи след оценките на генсека Йенс Столтенберг, казани по време на Мюнхенската видеоконференция по сигурността: "Възходът на Китай има определящо значение за трансатлантическата общност с потенциални последици за нашата сигурност, просперитет и начина ни на живот". Поради тази причина, продължава Столтенберг, НАТО трябва да задълбочи отношенията със своите близки партньори като Австралия и Япония и да създаде нови такива, а също да се превърне в политическа площадка за противопоставянето срещу Китай и Русия.
Думата ми е за Китай. Първо, ако алиансът е истински стожер на цивилизоваността, за какъвто се бие в гърдите, трябва ли да се притеснява от възхода на хилядолетна държава, която най-после толкова ударно превъзмогва бедността? Второ, има ли китайски бази около Европа или САЩ (и Канада), насочени ли са китайски ракети срещу Северния Атлантик, спретва ли Китай преврати в страни от алианса, та Столтенберг се притеснява за сигурността и начина на живот? И, трето, алиансът не би трябвало да се бои и от просперитетните съображения. Да, Китай може да е конкурент на Запада, но нали идеята за конкурентността е "пъпът" на западните ценности? Възход чрез конкуренция не беше ли "каймакът" на свободния свят?
Доводите на Столтенберг са грим за поприкриване на сбръчканото лице на Студената война. От устата на норвежкия генсек говори хегемонизмът на САЩ, които искат да разместят географията на политиката (т.е. геополитиката) и да хвърлят Северния Атлантик в азиатско-тихоокеанската арена на конфронтацията срещу Китай. А това вече е безумно. Защото географията не е вещ да я местиш насам-натам. Защото НАТО няма какво да прави в Пасифика, макар натовските САЩ и Канада да са и тихоокеански държави. И защото алиансът под натиска на Вашингтон се превръща в развъдник на конфронтация и военолюбие. А Столтенберг, вместо да реди такива оценки, да издейства допитване сред европейците дали биха искали да се бият и мрат срещу държава, която няма как да ги заплашва и дори им предлага проекти за просперитет.