Акценти
Свободата на малоумието изпързаля демокрацията на разума
Оскъдицата на мисленето ни очерта нови червени линии: да не бъдем нито здрави, нито смислени в политиката
/ брой: 171
В условията на КОВИД-епидемията и на политическата криза сиромашката ни държавица изкова нови стандарти на свободата и демокрацията.
Да вземем коронавируса. Някакви си умници по наши и далечни земи взели да зомбират българите да се ваксинират. Да ги баламосват с историческия опит на света, че ваксините са най-добрият лек срещу заразите. Намериха се и такива, които се разровиха из скриновете на непотребното ни минало, за да извадят оттам овехтелите и никому ненужни внушения, че несвободната ни държава била победила заразните болести със задължително ваксиниране.
О-о, свещена простота!
Победила е смъртността, ама не е била демократична и не е имала вакси плурализъм!
Нещо обаче, на което се радва съвременният нашенец. Като обитател на една демократична среда, той е волен да не се ваксинира, да се разболее, да заразява другите, та чак и да бере душа в интензивното и, ако се наложи, да предаде богу дух. Но пък ще изпие до дъно чашата на свободата. И такива са цели 80% от нашенците, за разлика от останалите 20 процента, които са боцкани с предразсъдъци на здравомислието и си живуркат, обезопасени от КОВИДА. Не закъсня и резултатът от тези толкова целеустремени усилия: вече сме на първо място по КОВИД смъртност в Европа. Ето ви го и новият стандарт на свободата: българинът си пада по това да застраши живота си и да бъде вреден за околните пред тиранията да оцелее и да бъде безвреден. Пръкна се и нова червена линия, която нашенските антиваксъри не дават да се престъпи: епидемията да се вихри на воля и да коси оредяващото ни и без това население.
Нови стандарти върху обрулената ни държава стовари и
политическата буря
Демокрацията какво е: народовластие, равенство, плурализъм. И победилата на последните избори партия "Има такъв народ" реши, че суверенът е влял в нея всички тези ценности в най-чистия, най-първозданния им вид. И тогава реши, че щом първа е излязла на политическата сцена, може и сама да тропне хорцето на властта. Сама да раздруса деморацията с политическия ритъм на седем осми, за която другите е-е-е колко още имали да учат. И направо ще обезмисли участието на следващия танцьор в надиграването кой е по-най-най да управлява такъв народ.
Повечето от нас искахме следващият танцьор да бъде наистина надигран, но пък и беше ясно, че с еднолично, макар и демократично хорце това няма как да стане.
Всички бяхме свидетели на увещанията към ИТН да не се вихри солово, защото само с двамца депутати повече няма как да се получи хореографията на властта. Ще се изтощи, ще запреплита крака, ще изплези език и накрая може и да се строполи на сцената.
При това имаше изпълнители, които бяха готови да се хванат с ИТН, та белким тропнат коалиционно хоро. Пък и те знаеха и други стъпки, друг ритъм, които също се харесват на публиката. И щеше да се получи едно кръшно изпълнение на мнозинството, което шеще да обезсмисли изпълнението на следващия танцьор.
Е, да, ама не. Слави и партията му решиха да ситнят като демократи до дупка. Най-напред си повярваха, че мнозинството на негласувалия суверен ги е избрало за най-чистия извлек на народовластието. Повярваха си също, че именно на такива невръстни кълнове в политиката се полага святото равенство да водят бащина дружина, защото останалите от хорото вече се били наиграли с власт.
И накрая плурализмът. Като истински свободни хора те на воля орязваха съгласието и компромиса, необуздано нехаеха за правила и процедури, дори за правото си да представят бащина дружина, демократично се пъчеха с раздори, разномислие и с алтернативни обиди наляво, надясно и по центъра.
Демокрацията им бе разчистила сцената за колективно хоро, но те се изперчиха със собствената политика на седем осми. И това прогони част от публиката, която май е готова да се върне в залата, но за следващия изпълнител.
Демокрацията ги изпъчи начело на протестните партии, но понеже те не се унижават да слугуват на съгласието и са последователни в разединението, накрая се докараха дотам, че станаха опозиция на протестните им уж съмишленици. Станаха дисиденти на трезвостта и смисъла. Демокрацията им даде възможност да израснат до политически пълнолетници, те обаче си харесаха
да останат пубери
И накрая какво: толкова се оплетоха в седем осмите, че изобщо дори не довършиха хорото. И из въздуха вече се носи очакването на суверена да излезе на сцената Бойко Борисов, който да поведе хорото и по народному да размаха кърпичката, нищо че му е трудно да заситни стъпките заради обемността и ошкембелената му мутращина. А и знае как да вие и кърши танца на управлението.
Така и тук стигаме до новите стандарти на оскъдното мислене, които се вихреха на политическата сцена. Единият от тях е, че свободата изпързаля демокрацията. Свободата на плиткоумието тури в малкия си джоб демокрацията на разума. Волността на себичността финтира демокрацията на съзиданието. Народовластието стана нарцисовластие. И сега гребем с пълни шепи от демокрацията на дребнавостта, вредността и обезверението.
Клетата ни политика обаче изкова и нови червени линии. Не само ИТН, но и другите протестни партии и най-вече "Демократична България" очертаха ежбите, раздорите и тарикатлъка като границите, които сърцето не им дава да престъпят. Отвъд които те ще предадат идеалите си. А свободата и демокрацията - според тях - ще загубят смисъла си.