Скопие търси сдобряване с копие

Общо взето, така може да се оценят последните сигнали от столицата на Северна Македония, макар че в тях не липсват и насърчителни нюанси. Евроминистърът Никола Димитров, чийто баща не крие българския си произход, обвини страната ни, че нарушавала член 2 на двустранния договор от 2017 г. Според неговата интерпретация член 2 гласи, че "София ще помага на РСМ по европейския път, няма да пречи, най-малко пък ще ни блокира". Агенция БГНЕС обаче му показа, че се цели погрешно, припомняйки точния текст на въпросната клауза: "Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО".

Разликата в оригинала и интерпретацията е толкова очевадна, че не се нуждае от уточнение. С една дума, копието на Скопие падна, преди да достигне целта си, както някои от тестваните ядрени ракети на КНДР. Но то не е никак безобидно, когато е хвърлено срещу България пред европейски политици. Тогава май улучва целта, ако се съди по зачестилите укори към страната ни, че препъвала евроинтеграцията на РС Македония и нарушавала въпросния договор. Със словесен тарикатлък македонският министър с български корени ловко насочва остриетата колкото срещу България, толкова и срещу етническата принадлежност на баща си.

При това той не е сам, защото ден по-късно същото виждане изрази и премиерът Зоран Заев. Отделно Никола Димитров обвини страната ни, че налагала "атмосфера на изнудване" - както в историческите разговори, така и по другите въпроси. Значи България изнудвала, защото настоява за обща история с РСМ и за историческата истина срещу фалшификациите. Изнудвала, защото брани святото за всяка нация право на своя памет, свое минало, на собствена идентичност, ако щете. Щом край Вардара държат толкова на македонската идентичност, защо не приемат, че ние също имаме своя идентичност и затова си я пазим от кражби, включително оттам. Излиза също, че рекетираме и с отстояването на евроценности като добросъседство, приятелство, премахването на националния егоизъм.

Миналата седмица Заев обяви, че в учебниците им ще се промени терминът "български фашистки окупатор" (един от насърчителните нюанси). В духа на европейските нрави и на приятелството се избягва етническата или национална окраска на фашизма, поясни той, което означава, че думата "български" ще отпадне от фразата "фашистки окупатор". По първата дума спор няма, защото тогавашната власт в царството ни е била фашистка. По втората обаче може да се спори, защото какъв окупатор си, след като населението те посреща като освободител и те смята от същата "кръвна група".

Но дори и това не се приема край Вардара. Бившият посланик на РСМ Георги Спасов възропта, че описанието "български" преди фашистки окупатор щяло да бъде заличено от учебниците и паметниците. Той хвърля копието колкото срещу България, толкова и срещу европейските ценности. Очевидно неговото изявление е провокирало бившия премиер на РС Македония и лидер на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски да изригне във фейсбук срещу догмата "български фашистки окупатор". Той написа, че за 4 години този "окупатор" е взел несравнимо по-малко жертви (не повече от 200 души по редица данни) в сравнение с 23-годишното окупаторство на сръбската Караджорджевича династия и на Титовия режим. А самият Спасов като посланик у нас не може да не е знаел, че само убитите от българския фашизъм партизани в старите предели на България през 1941-1944 г. са над 9 хиляди. Като се добавят загиналите или починалите от раните си ятаци, помагачи и симпатизанти, изобщо пострадалите в антифашистката борба, броят им достига над 30 000. Над 64 хиляди са минали през полицейските участъци, над 31 хиляди - през затвори и концлагери. 

Накрая да добавим нарушенията срещу гражданите с българско съзнание в хода на протичащото в РСМ преброяване и изобщо срещу техните права или насъскването на ЕС срещу българската позиция. Да добавим още липсата на признание за общата история или на готовност за анекс към договора, който да отчете справедливите ни искания. И тогава пак ще лъсне истината, че вместо с маслинена клонка, Скопие продължава да търси сдобряване с копие.