Доста гадно дежа вю

Какви странни хора се навъдиха напоследък... Какви странни неща приказват, пък и колко безнаказано им се разминава... Направо да се чуди човек дали в него е психическият проблем или всички наоколо групово са изперкали.
Пускат някакъв човек в телевизора и той заявява, че вече е политик. Как става това? Защо става? Защо подобно заявление автоматично зомбира т.нар. журналисти и те решават, че щом казва, значи е политик? Защо бе, хора? Моля някой да  обясни каква е същностната разлика в публичното поведение и говорене на хора като Йоло Денев и Славомир Цанков, примерно, и Николай Бареков и Росен Петров. Кое точно, освен парите, прави първите двама обект на градски фолклор, а вторите двама политици?
Някой ще си каже, че след като персона като Бойко Борисов е била премиер на България, след него вече всичко е възможно. Откъде накъде обаче трябва безропотно да се примиряваме? И да преглътваме всяка следваща простотия, всяко следващо лицемерие, нагло празнодумие, всяка следваща лъжа, която ни пробутват под формата на политически ГМО.
 Енигма остава защо опитни в професията "политик" хора, които би трябвало да разполагат с малко по-сериозен аналитичен капацитет, се отнасят хем свенливо, хем снизходително, хем твърде внимателно към това явление. През 2005 г. така нелепо примигваха и се чудеха откъде се взе тоя Волен в парламента. През 2009 г. дълго и тъжно мълчаха, а преди това години наред се правеха с цялото си чувство за национална отговорност, че не забелязват що за отрова е явлението ГЕРБ. Сега намирисва на доста гадно дежа вю...