ЕС срещу Европа
/ брой: 118
Винаги съм подозирал, че сравненията на Евросъюза със Съветския съюз са пресилени и са нещо като самоцелна "гимнастика на ума", за да блеснат нейните изпълнители. Но разкритието на британския вестник "Гардиън", че в Брюксел се канят да орежат част от британската култура в ЕС заради Брекзит ме карат да се усъмня в собствените си подозрения и да "дам ухо" на сравненията.
И така, "Гардиън" се добрал до вътрешен документ на ЕС, от който става ясно, че еврокрацията се гласи да цензурира силно телевизията, филмите и видеата на Великобритания, защото тя вече не е в ЕС. И поради това тази продукция вече не е европейска, нищо че няма как Обединеното кралство да не е европейска държава до най-микроскопичния неврон на мозъка си. Орязването на британската култура в Европа няма да стане от раз и ще отнеме година-две, но задействаният процес едва ли ще спре.
В Брюксел очевидно не си дават сметка, че вредят на ЕС и засилват скептичните настроения в него. Намерението им може да се контрира, например, с най-общи аргументи. Къде например останаха такива основополагащи ценности на ЕС като мултикултурализмът, отворените граници, свободното движение на ценности, културната диверсификация. Защо да бъда лишен от филми (или от повторенията им) като "Речта на краля", от концертни записи на "Пинк флойд" или "Куин" или от записани пиеси на прочутата английска театрална школа.
Цензорите в ЕС твърдят, че след Брекзит делът на британските телевизионни програми и филми ставал непропорционално голям, което застрашавало многообразието на Европа за сметка на културната продукция на по-малките държави в ЕС. Значи в подтекст еврократите признават, че преди Брекзит е имало "културна дискриминация" спрямо тези малки държави в полза на британската култура. И щом иде реч за културно неравенство, защо Брюксел не е предприел мерки срещу британската хегемония на "на пазара на духа" отпреди Брекзит?
И защо изобщо Брекзит трябва да бъде водоразделен момент в сферата на културата? Твърде примитивно е да сведеш разпространението на културата до пазар и до квоти за колбаси и риба. Дори в СССР подобно нещо не се е правило.
Европа е залята от аудио-визуални медийни услуги на САЩ и особено от американски филмови услуги. Много от които те карат да превключиш на друг канал. Не виждаме обаче в Брюксел безпокойство, че са неевропейски (както по исторически, така и географски признаци) или че ощетяват многообразието на европейската култура. Немалко българи смятаме, че за духовното здраве на Европа тези услуги са направо вредни в сравнение с британската култура.