Обективните оценки на историците трябва да залегнат и в учебниците

ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА е родена на 7 ноември 1965 г. в София. Дъщеря е на Людмила Живкова и инж. Любомир Стойчев и е внучка на дългогодишния първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков. След смъртта на майка си през 1981 г. е осиновена от дядо си със съгласието на нейния баща инж. Любомир Стойчев. Завършила е Националното експериментално училище в Горна Баня през 1983 г. и история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1989 г. до 1992 г. работи като млад специалист в Института по култура към БАН. През 1991 г., след промените, създава модна къща "Жени стил" и започва да изнася ръчно плетиво в Япония,  Австрия, Италия. От 1993 г. има по две модни ревюта годишно - пролет-лято и есен-зима.  Специализирала е древна индийска култура във Великобритания и Индия през 1999 г.; от 2001 до 2005 г. е народен представител от Коалиция за България в 39-ото Народно събрание; от 2005 до 2009 г. е парламентарист в 40-ото НС. Дейността й в двата мандата на парламента е свързана преди всичко с образованието, децата и културата. Тогава е заместник-ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и е докладчик за Азербайджан.
Евгения успява да възроди Асамблеята "Знаме на мира", организирана и осъществена за пръв път от майка й.  
Омъжена, има две щерки.
       

ЦИТАТ:
"Да си родственик на държавен глава винаги е голяма отговорност"

- Какво е да си внучка на дългогодишен български държавник, която при това носи и фамилията му, г-жо Живкова? Въпросът ми е всъщност - децата на големите личности не се ли чувстват поне донякъде в сянката им?
- Да си внучка на държавен глава за мен винаги е било отговорност. Съобразявала съм се с това през целия си живот. Още от малка съм възпитавана какво поведение трябва да имам в обществото. Но най-важното, на което ме научи семейството ми, е, че не трябва да бъда надменна и че трябва да уважавам обикновените хора. Аз не се чувствам в сянката на дядо ми, тъй като имам собствен живот.
- Как помните дядо си? И като родственик, и като политик?
- Смятам, че Тодор Живков беше прагматичен и далновиден политик и успяваше да направи най-доброто за България в една сложна политическа действителност и във външноикономическата обвързаност със СССР и останалите социалистически   страни. Още като министър-председател, през 60-те години на ХХ век, той успява да убеди останалите страни-членки на Съвета за икономическа  взаимопомощ машиностроенето да стане структурен отрасъл за България, и това, което се произвежда, да бъде изкупувано от нашите партньори. Избрано е машиностроенето, защото има водеща роля в индустриалното общество. В тази област, както и в металургията, транспорта, строителството и минно-добивната промишленост заплащането беше високо, около 1000 лв. А в други сектори, където имаше по-ниски заплати, се получаваха добавки към тях и по този начин се поддържаше средната класа. Защото ставаше дума за социална държава, и една от основните му грижи беше да се раждат повече българчета, за да не стигне страната ни до демографски срив.
- Кой даваше кураж на семейството след 10-ти ноември - близките на г-н Живков - на него, или той - на всички вас?
- Взаимно се подкрепяхме, никой от нас не се оплакваше, за да не притеснява останалите. Дядо ми беше твърд и корав човек и с достойнство прие помията, която се изля върху него и семейството ни. Той пое цялата отговорност във всички дела, които се водеха срещу него и други бивши членове на Политбюро и ЦК на БКП в началото на 90-те години на миналия век.
- Скъпа на сърцето на дядо ви ли беше детската международна асамблея "Знаме на мира", която майка ви създаде, а вие продължихте? Кой стопанисва днес паметника на културата със същото име?
- Дядо ми подкрепяше детската асамблея "Знаме на мира". И след смъртта на майка ми той лично продължи да подкрепя младите български таланти и да се интересува от тяхното развитие. Известен факт е, че цигуларят Васко Василев заедно със семейството си е изпратен да учи в Москва. Освен това дядо ми подкрепи създаването на международната фондация "Людмила Живкова", която след 10 ноември без основание беше преименувана на  "Кирил и Методий". Нейната основна цел беше да се даде възможност на талантливи българи да се обучават и развиват извън България.
- Е, няма как да избягаме и от политиката, г-жо Живкова. Бяхте една от номинациите на левицата за кандидат-президент, а и за вицепрезидент. Защо отказахте?
- За мен тази номинация дойде изненадващо, тъй като аз от 2 години съм извън активната политика. Прецених, че на този етап бих искала да продължа да развивам това, което сама създадох преди 20 години в една трудна за мен ситуация - модната къща "Жени Стил". Ако бях приела една от двете номинации, трябваше напълно да се откажа от модата и творчеството, тъй като по конституция нямаше да имам право на подобен род дейност. Смятам, че е рано да го правя.
- В медиите непрекъснато се чува и пише, че Бойко Борисов е бил и си остава близък до семейството ви. Спекулация ли е това?
- С Бойко Борисов се запознахме през 1994 г., когато го доведоха да охранява дядо ми. Ние имахме друга охрана по това време, но преценихме, че охраната на Бойко може да ни съдейства, когато трябва дядо ми да посещава съда и  следствието. Тогава Бойко лично го возеше. По-късно пое изцяло охраната на дома ни. През годините сме запазили добрите си отношения, въпреки че той създаде партия ГЕРБ.
- Появи ли се обективна оценка за управлението на дядо ви, според вас, разбира се?
- Обективни оценки дават най-вече историците, но тези оценки трябва да залегнат и в учебниците по история.
- Кой от уроците на дядо си никога няма да забравите? И в личен план, и в обществен...?
- Да бъдем толерантни към медиите. Това е много важен урок, който съм научила от него.