Средновековната драма на Калиакра

Доц. Бони Петрунова

2013-а е юбилейна година за екипа на доц. Бони Петрунова, тъй като вече 10 години археологическите проучвания на крепостта Калиакра се провеждат под нейно ръководство. Доц. Петрунова е зам.-директор на Археологическия институт с музей при БАН и ръководи секцията по средновековна археология. За изминалото десетилетие на Калиакра бяха направени много открития, за част от които ДУМА писа - например великолепните накити за глава, открити в гробове на аристократки от двора на добруджанския деспот Добротица, като образът на едната беше възстановен от Атанас Георгиев - художник на екипа.
Голямата част от откритите тук в последните години погребения се свързват с големия разцвет на Калиакра като столица на Добруджанското деспотство. Първите сведения за него са от 1346 г., когато българският болярин Балик се установява в този район като самостоятелен владетел, а при неговия приемник Добротица столицата на деспотството е установена в средновековния град крепост Калиакра. Неотдавна медиите се впечатлиха от открития от екипа през това лято пръстен, в който може да се скрие отрова, възбуждащ фантазията за жестоките тайни на властта през Средновековието. Обектът обаче впечатлява и като източник на богати сведения за историята на тези земи, интересни не само за науката. Ето какво разказа за работата си на Калиакра през това лято самата Бони Петрунова.   

Помещенията полуземлянки в крепостта

Нравите в онези времена са били жестоки 


През август тази година продължи археологическото проучване на пространството около църквата "Св. Богородица" (църква 2) във Вътрешния град на крепостта Калиакра, която екипът ни проучва от 2010 г. Именно около нея през 2011 г. беше започнато разкриването на богати погребения, в които бяха открити над 30 сребърни и златни предмети. Работеше се в пет сектора, като три от тях бяха обозначени като Сондажи 1, 2 и 3. Единият сектор обхваща стари недовършени проучвания на сгради, разположени североизточно от църква 2, и е обозначен условно като "сектор Нови разкопки". Разчистени са пет помещения и са обозначени 12 зида, всичките от обработени камъни на кал. Категорично е установено, че поне три от помещенията са полуземлянки.

Ражда се хипотеза

За съжаление, при пристигането ни на обекта, който е национален археологически и природен резерват, заварихме изкопи с машина, правени, за да се поправи водопроводът към ресторанта на носа. Веднага поискахме комисия от Министерството на културата, която предлага санкции за ВИК-Добрич. Оттам не са уведомили никого, че се налагат изкопи. Нещо повече - изкопите не само са нарушили културни пластове, но са оставени и незарити.
В новите сондажи са открити общо 120 находки - монети, обеци, пръстени, оръдия на труда, оръжия, огромно количество фрагментирана керамика и великолепен кръст - енколпион от ХIII в. Кръстът е изключително представителен и на едната му страна има изображение на Богородица Умиление в цял ръст. Знае се, че такива кръстове се изработват в Киев, а през ХIV в. започват да се носят и на Калиакра, т.е. в Добруджанското деспотство. Като негова столица Калиакра със сигурност е посрещала много представители на църквата, а като се има предвид, че досега откритите църкви са четири, е напълно възможно висши духовници да са живели на Калиакра. В църковно отношение Калиакра е подчинена на Варненската митрополия и респективно - на Константинополската патриаршия. Има документ на Патриаршията от 24 юли 1370 г., в който са описани екзархийските права на варненския митрополит върху Калиакра, Дръстър, Карнава (Каварна), Кранея и Геранея - той трябва и да "...закриля намиращите се там свещеници, монаси и останалия христоименен народ." Този текст показва, че на Калиакра наистина са живели служители на църквата.
 Повечето монети са от края на ХIII, ХIV и началото на ХV в. Многообразието от номинали и чужди монети, които са влизали в обръщение в Каликра, редуцирани по монетната система на Доруджанското царство, доказва още един път огромното икономическо и политическо влияние, което деспотството има в края на XIV век. Силно впечатление правят чуждите монети, контрамаркирани от деспот Добротица. Независимо че това не е монетосечене от класически вид, орязаните и контрамаркирани монети на деспот Добротица, тегловно нормирани и с поставени върху тях негови знаци, е фактическо узаконяване на пари за употребата им в подвластните му територии. Че това е смисълът на контрамаркирането, разбираме от един дирхем на златната орда от 70-те години на XIV век. Контрамарката е с надпис "Законен", което означава, че монетата е проверена и е установено, че теглото й съответства на законния стандарт на Добруджанското деспотство.
Голямото количество контрамаркирани сребърни монети провокира една още недоказана засега теза - обръщането на Добротица към вътрешния пазар. След войната между Венеция и Генуа през 1355 г. Венеция губи контрола си по Черноморието. Като техен привърженик Добротица е ограничен в плаването по море. През 1360 г. крайбрежието е нападнато от генуезците. Девет години по-късно деспотът сключва договор с цар Иван Александър за освобождаване на Видин и областта му от унгарска окупация и получава от българския цар крепостите Варна, Емона и Козяк като отплата за помощта си. На север Добротица достига до делтата на Дунав, завземайки пристанищната крепост Килия. Негово владение е и Констанция (Кюстенджа). Първоначално Добротица се въвлича във война и със съседа си Михаил Палеолог, господар на Загорското деспотство, но впоследствие двамата сключват мир, скрепен с брак между дъщерята на Добротица и сина на Михаил Палеолог (1374 г.).
През 2013 г. продължи проучването на некропола, като общият брой на разкритите гробове през тази година достигна 191. Беше разчистена и частично проучена правоъгълна сграда от края на ХIV в., разположена в пространството между църква №1 и църква №2. Извършена е полева консервация на всички разкрити зидове, а подовите нива и шест гроба са покрити с изолационен материал и засипани с пръст.
Най-голямо вълнение в медиите предизвика т.нар. пръстен-убиец. Той бе намерен във Вътрешния град на крепостта Калиакра, където са живели през ХIII-ХIV век аристократите, висшите военни и представителите на църквата. Пръстенът е бронзов, с кръгла плочка, оформена като куха касета. В касетата е направена дупка, така че в нея може да се вкарва и съответно - да се изсипва, някакво вещество. Моето предположение е, че това е било отрова.
Нямам информация за серийни убийства по онова време, но със сигурност се знае, че синът на  Добротица - Йоан Тертер, е убил в Дръстър своя зет, мъжа на сестра му, деспот Михаил Палеолог, който е син на византийския император Йоан V Палеолог. Това е пример, че убийства по политически причини в онези времена са извършвани и откриването на пръстен, в който може да се скрие отрова, е свързано със средновековните нрави. Дори само един факт - това, че Йоан Тертер сключва мир с Генуа, показва до каква степен синът не одобрява и не следва политиката на баща си. Логично е да се допусне, че всички боляри и аристократи, които са помагали на Добротица в управлението, са противници на неговия син. Също така може да предположи, че след смъртта на баща си Иванко се е опитал да се отърве от тях.
Пръстенът със сигурност не е вносен, той е изработен или във Византия, или в ателие на територията на деспотството. Откривали сме други предмети, които показват, че Калиакра е била активно пристанище и че търговията на Добружанското деспотство е вървяла много добре. Разбира се, между Добротица и венецианските дожове са се разменяли дарове, докато с Генуа той воюва десетилетия и пленява генуезки кораби, чиято стока става негова собственост.
Най-често използваните отровни билки през Средновековието са беладона, бучиниш, самакитка и др. И убийството с арсен е било популярно през Средновековието, тъй като веществото е лесно да се набави и симптомите на отравяне приличат на тези от холера. Арсенът е извлечен успешно през VIII в. от арабски химик и е прах без мирис и вкус, добре се разтваря в течности, като по този начин се открива много трудно при убийства през повече от десет века.
Една от първите книги, занимаващи се специално с отровите, е The Book of Venoms (1424) от Magister Santes de Ardoynis. През Средновековието отровите често са били продавани от аптекарите и са сравнително широко достъпни. В "Кентърбърийски разкази" на Чосър (1343-1400) закупуването на отрова е представено като доста лесно начинание:
"И тайно го подучил Сатаната
с отрова в селото да се сдобие,
та своите другари да убие.
Че дяволът ей на такива хора
показва често пътя към позора.
Тъй младият поел без угризение
да изпълнява своето решение.
Затуй в продавницата право влязъл,
аптекаря намерил и му казал,
че е дошъл отрова да си вземе
за плъхове и че от скоро време
край курника му се навъртал пор
и сред кокошките настанал мор,
та искал да се справи, както трябва,
с гадината, що нощем го ограбва.
Аптекарят отвърнал: "На ти тая
отрова. Тя е, туй добре го зная,
тъй силна, че едничко зрънце само,
от просено зърно не по-голямо,
за кратко време всяко същество
превръща във безжизнено дърво -
и който я опита, ще загине,
преди да може миля да измине.
Такава е мощта на моя лек."
В ръката на проклетия човек
кутията с отровата той турнал
и онзи в миг към кръчмата се втурнал,
взел три бутилки празни, в две от тях
изсипал всичкия отровен прах,
а третата за себе си оставил,
защото вече сметката си правил,
че ще пренася злато до зори.
След туй разбойника във тези три
бутилки сипал вино и в леса
при другите се върнал начаса."

С настъпването на Ренесанса отровите като метод за справяне с противниците стават особено популярни и може да се каже, че отравянето е излязло на мода. Изучаването на класическите отрови и експериментите на италианските алхимици, довели до създаването на по-мощни отрови, предизвикват бума на "професионалните отровители" и превръщат производството на отрови почти в индустрия. През 1572 г. най-малко 30 000 души, назоваващи себе си "магьосниците", предлагат услуги, свързани с отравяне, във Франция, и са съсредоточени в Париж. През XVI век в Италия група алхимици се обединяват и създават гилдията на отровителите-убийци, наречена Council of Ten (Съвет на десетте), за да "осигурят елиминирането на противници и други услуги срещу заплащане". Книгата Neopoliani Magioe Naturalis (1589) от Джовани Батиста Порта служи като основен учебник по отровителство, особено по отношение на приготвянето и съчетаването с вино на смъртоносната отрова, наричана Veninum Lupinum - съставена е от самакитка, Taxus Baccata, негасена вар, арсен, горчиви бадеми, стъклена пудра и мед и е оформяна на големи хапчета като орех. Арсеновият разтвор се нарича Acqua Toffana, на името на една неаполитанска жена. Той се предлага на пазара под прикритието на дамска козметика, представен като "чудотворно вещество, сълзящо от гробницата на св. Никола от Бари", но е известен сред бъдещите и настоящи вдовици като средство за по-зловещи цели.
Неочаквано, буквално в последните дни, открихме и великолепно сребърно копче с позлата, върху което е изобразено фантастично животно, вероятно харпия, с животинско тяло, криле и човешко глава. Това копче безспорно е украсявало богато нагиздена аристократична дреха. Възможно е тази дреха да е подарена от венецианци или генуезци на някой от владетелите на Калиакра.
Разкриването на отделни сгради и съоръжения от устройствения план на Калиакра увеличава информацията и разширява възможността да се кандидатства по проекти за подобряване състоянието и вида на културната ценност. Както е известно, носът и крепостта Калиакра са популярна туристическа дестинация, която съчетава в едно история, природни дадености и културно-историческо наследство. Калиакра е една от столиците на средновековна България, която се е запазила в добро състояние и има всички предпоставки да послужи за развитие и обогатяване на културния туризъм.