Приеха решение, но дали за наука?

На 9 януари правителството реши, че в следващия програмен период от 2014 до 2020 г. България ще включи самостоятелна оперативна програма, финансирана от фондовете на Европейския съюз, с гръмкото название "Наука и образование за интелигентен растеж". Ще се разпорежда с програмата Министерството на образованието, младежта и науката. Бойко Борисов обяви новината: това е доказателство, че науката и образованието за нас са приоритет! И се започна едно венцехвалене, зад императора се наредиха едни "генерали, флигел-адютанти", заблестяха еполети, заваляха едни благодарности, затръбиха едни медийни фанфари - като да се е посипала манна небесна връз изстрадалите български научни институти и вузове. И никой не забеляза, че в коментарите под помпозните медийни съобщения и във форумите на учените не се появи нито едно - нито едно! - одобрително мнение за чаканата с години програма. Най-честият коментар се свежда до репликата: "Сега и европейски пари ли се готвят да разпределят Гюров, Петров и Игнатов?"
Така спешното решение на МС

не успя да постигне целта си

- да потуши скандала и да спре протеста на научната общност срещу безпрецедентните безобразия в конкурса на фонд "Научни изследвания" на МОМН, в който шефовете Рангел Гюров и Христо Петров и закрилящият ги министър Сергей Игнатов унищожиха последните остатъци от доверие към ведомството, под чийто чехъл е знанието в България. А че решението на МС е вкарано спешно в дневния ред на кабинета, личи от самата стенограма на заседанието. Още на 21 ноември 2012 г. МС разгледа точката за включване на нова оператива програма (ОП), предложена от Сергей Игнатов. Но отложи решението поради възражения от министрите Томислав Дончев, Лиляна Павлова и икономическия зам.-министър Иво Маринов. Аргументите им най-общо са, че включването на нова ОП е сложно, преговорите с ЕС едва започват, а концепцията на МОМН за бъдещата програма

е недоработен и дублира

части от съществуващите до момента оперативни програми, които са под ведомството на другите министерства. След заседанието миналата седмица медиите масово цитираха благодарностите на академичните шефове, присъствали в МС, но никой не погледна думите на министрите Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Делян Добрев. Вижте какво са казали и ще разберете, че нищо не се е променило - аргументите им са същите като през ноември. Което ще рече, че нито концепцията на МОМН е подобрена, нито дублирането с другите ОП е премахнато в изминалите оттогава месеци, нито разчети за парите са представени, нито преговорите с ЕС са напреднали.
Ще се опитаме да изчистим дублирането - това казват министрите. "Твърде рано е да приемаме концепцията в този й вид", заявява дословно Дончев. А министър Добрев добавя едно към едно: "Имаме комуникация с Игнатов и Дончев частите, които се покриват с ОП "Конкурентоспособност", да отпаднат от програма "Наука". Тук човек, който познава концепцията на МОМН, загубва всякакво желание да се радва на решението на Министерския съвет. Защото във въпросната концепция на МОМН

науката всъщност я няма

- от 7 опорни оси на бъдещата ОП само една е за нейното подпомагане. Останалото е образование - от детската градина и обхвата на 4-годишните до вузовете и ограмотяването на възрастни. Концепцията включва практически всички задължения на МОМН, т.е. функциите на държавата в образователната сфера. Остава да гадаем дали намерението е държавата да се оттегли от финансовите си грижи за образованието и да ги стовари върху еврофондовете, или поне да ги намали.
Така или иначе, науката присъства в т.нар. ОП за наука само с две дейности - купуване на апаратура и дигитализиране на културното наследство. Не е лошо българските лаборатории да се снабдят с нова апаратура, но какво всъщност ще правят с нея, като нямат пари за консумативи към апаратите, нямат пари за съфинансиране на проекти, нямат пари за заплати, нямат пари дори за ток?
Да не говорим, че припокриването с "Конкурентоспособност", което министър Добрев иска да извади от програмата на МОМН, засяга точно науката и иновациите. Та какво ще остане реално и ще остане ли изобщо нещо за науката в оперативната програма на Игнатов засега не може дори да се гадае. Дори да не става дума за източването към приятелски кръгове около шефовете Гюров и Петров, остава си големият проблем за недостига на административен капацитет в МОМН да управлява самостоятелно оперативна програма. Той се признава дори от Бойко Борисов.
Няма как да бъде подминат наистина престъпният факт, че България единствена в ЕС за периода 2007-2013 г. не предложи оперативна програма за развитие на науката. Това е част от ударите, които поне от 1999 г. насам българската наука понася от властта. Но за липсата и на европейски средства вината безнаказано носят конкретни хора. Последиците сърбат други. Когато се подготвяха предложенията на България за оперативните програми в периода 2005-2007 г. при управлението на НДСВ, тогавашният просветен министър

Игор Дамянов и вицето Лидия Шулева

просто "не пожелаха" да си мръднат пръста за науката. По онова време на два пъти в България дойде шефът на европейската дирекция за конкурентоспособност Луи Белмен, който отчаяно се опитваше да убеди българските власти, че развитие без наука няма. На два пъти по онова време той даде интервю за ДУМА и заяви ясно позициите си за необходимостта от оперативна програма за развитие на изследванията. Не го чуха. След това премиерът Станишев направи опит да компенсира някак недостига за проектно финансиране, като  увеличаваше постепенно парите за фонд "Научни изследвания" в МОМН, които накрая стигнаха до 100 млн. лв. Тях обаче Дянков оряза три пъти още с идването си на власт. Паралелно предприе безпрецедентно намаляване на средствата за БАН - с 40 на сто, което продължава и в момента! Толкоз за приоритета наука.
Ако Игнатов наистина имаше намерение да подкрепи науката с оперативна програма, щеше поне да погледне

как го правят хората в другите страни

спрямо които вече сме изостанали трагично. Да бе видял досегашните програми на Словакия, на Чехия, Полша, на Унгария, на Румъния, на Австрия. Понеже в ЕС образованието е друг сектор и се финансира по друг начин, тези програми са за "наука и иновации" или за "наука и развитие". С всичките им мерки в комплекс - за апаратура; за нови лаборатории; центрове за върхова наука със значение за региона; за трансфер на националните научни продукти към практиката; за създаване на иновативни фирми; за конвергенция на военни предприятия към водещи граждански технологии; за укрепване на науката в столичния регион; за наемане на нова работна ръка в науката; за подкрепа на младите учени и грижи за водещите изследователи; за връщане от чужбина на емигрирали учени; за пропагандиране на науката и възпитаване на обществото да използва истинското знание (а не като у нас - врачките, мошениците и гадателите) - може да се изпишат три вестника с мерките в тези програми. Да не говорим, че останалите страни използват и други европейски финансови лостове с много милиони евро - например съвместни оперативни програми за наука и развитие на няколко държави: Унгария-Словакия-Румъния-Украйна; Австрия-Словакия и пр. България е на светлинни години от всичко това.  
Та от фактите личи, че пропагандните предизборни фанфари за "приоритета наука" са преждевременни. Дай Боже, един ден у нас те да зазвучат наистина! Ако дотогава цивилизацията в България не е загинала.


Из стенограма на МС, 21.11.2012 г. 

Точка 18. Проект на Решение за одобряване на ОП програма "За наука и образование за интелигентен растеж" с водещо ведомство МОМН

Томислав ДОНЧЕВ:
... Моето предложение е точката в най-добрия случай да се отложи поради редица причини. Става дума за изключително сериозно решение. Тази точка не е съгласувана с никой. Тя постъпи при нас вчера. Има коментари от Съвета по еврофондовете, като не всички са отразени, и не на последно място от дългия списък с причини преговорите с Европейската комисия не са свършили, те започнаха миналата седмица.
... да повторя - става дума за изключително сериозно решение, което не може да се вземе в този вид, не и без съгласуване с всички отговорни ведомства.
Иво МАРИНОВ:
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма също подкрепя предложението на министър Дончев по точката от дневния ред.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА:
Аз също предлагам да се отложи тази точка, защото част от обсъждането за такова голямо и сериозно решение, ние го обсъждахме и на неформални срещи, които правихме на министрите. Това е различно от концепцията, която обсъждахме и с ЕК за обхвата на следващите оперативни програми и тяхната позиция, изразена на 12 ноември, и като цяло концепцията, която разработваме.


Из стенограма на МС, 9.01.2013 г.

Точка 30. Проект на Решение за допълнение на Решение 328 на МС от 2012 г. за одобряване на списък с тематичните цели, които да бъдат включени в Договора за партньорство на РБългария за програмния период 2014-2020 г.

Томислав ДОНЧЕВ:
... Аз няма да повтарям самия себе си. Всъщност трудното започва оттук нататък. Изграждането на една оперативна програма, на един управляващ орган е много тежко предизвикателство. Вярвам, че с общи усилия ще се справим с подобно предизвикателство...
Иначе един технически коментар - изработената концепция до момента безспорно е една добра интелектуална основа на всичко, което следва оттук нататък, но е твърде рано да приемаме концепцията в този й вид. Преговорите с Европейската комисия са в начална фаза, първата среща е в началото на февруари в Брюксел, тоест днес можем да вземем решение, че ще има оперативна програма "Наука", но без да изпадаме в по-големи детайли. Има нерешени въпроси, свързани с демаркацията с другите програми. Това е известно на колегите и на министър Игнатов.

Делян ДОБРЕВ:
Становището на МИЕТ е с определени коментари, че концепцията, която ни бе представена преди около два месеца, препокрива донякъде ОП "Конкурентоспособност". Имаме комуникация с министър Игнатов и с министър Дончев частите, които се препокриват, да отпаднат от програма "Наука", така че с тази забележка.

Лиляна ПАВЛОВА:
По същия начин е с ОП "Регионално развитие". В оперативен порядък ще изчистим препокриванията и това, което трябва да остане в част от интегрираните проекти по програмата за регионално развитие.

Йорданка ФАНДЪКОВА:
... да кажа, че действително това е едно огромно предизвикателство пред МОМН и трябва много сериозно да се работи за повишаване на капацитета.