Очи в очи с предците по нашите земи

Националният антропологичен музей навършва 5 години

На 21 март се навършват пет години от откриването на Националния антропологичен музей при БАН. Той е създаден от чл.-кор. Йордан Йорданов, през 2007 г. отваря врати на бул. "Цариградско шосе" 73 като продължение на експозицията "Човекът в миналото" на Института по експериментална морфология и антропология при БАН. Представя антропологичните типове на населението, живяло по нашите земи от неолита до Възраждането, установени чрез изследване на костен материал от археологически разкопки, от манастирски и църковни костници. От експозицията посетителят научава какви са били представите и битът на древните, как са познавали колелото още от III хил. пр.Хр., от какво са боледували и как са се лекували. Човек се среща буквално очи в очи с тракийския владетел-жрец или с тракийската принцеса от земите на днешна Враца, с чъргубиля Мостич от времето на Симеон Велики, с Георги Раковски, Любен Каравелов и други големи личности от българското Възраждане. Видният наш антрополог, известен със своите възстановки на лица по черепа, разказва днес за създаването на музея, който е включен и в списъка на 100-те национални туристически обекти.


Проф. Йордан Йорданов:

Имаме огромно богатство - да го показваме по модерен начин

- Каква беше идеята при съдаването на музея, проф. Йорданов?
- Музеят отвори врати преди 5 години и оттогава досега се разширява и обогатява. Мисля, че е един модерен и атрактивен музей. България е една от трите богати на археологически паметници страни в Европа заедно с Гърция и Италия. Наличието на достатъчно костен материал, откриван при археологически разкопки, обуславя идеята, която се зароди у мен още през 1972 г., този материал да се използва за по-голяма представителност на древното население и културата по нашите земи. Отначало идеята не беше за музей, а в онези години заедно с моя учител проф. Димитър Каданов, най-известния наш анатом, написахме една концепция да има антропологичен отдел в Националния природонаучен музей с една зала антропология и една - устройство на човешкото тяло. Още в края на 60-те години, когато отидох да работя в института и бях в катедрата по анатомия, с проф. Милко Балан започнахме да правим модели на сърца, зъби, челюсти с далечната идея да послужат за такава цел. Но чак когато през 1999 г. открихме постоянната експозиция "Човекът в миналото" в института на БАН, фактически това беше първата реална стъпка за антропологична експозиция в България.
Тази експозиция в института най-напред беше малка, после се разпростря на още един етаж във фоайето, на още един, обогати се и вече беше съвсем логично да стане нещо по-голямо. От тази експозиция да направим един музей. Тази идея изключително с подкрепата на акад. Иван Юхновски, тогава председател на БАН, можа да бъде реализирана. Разбира се, правихме ремонти на помещенията, които се отделиха за експозициите, пари даде академията и музеят бе открит.
- По това време вече имахте достатъчно натрупан опит в реконструкцията на лица по черепи.
- В института на БАН аз съм от 1968 г. и постепенно започнах да представям някъде по една, другаде по три реконструкции в големите музеи на България, сегашните регионални музеи. Паралелно създадох музея по история на медицината, внесох там 4-5 реконструкции, както и кости, които до ден-днешен си стоят. Направихме след това експозиция с реконструкции и скелети в музея в Тервел, след това - в окръжната стоматологична поликлиника в Добрич. После представихме още една експозиция от същия тип в гр. Балчик. Така че експозицията ни в института на БАН беше резултат от натрупания опит от предишните експозиции преди 1999 г.
- Колко на брой реконструкции сте направили досега?
- Точно броя не знам, но са около 60.
- В Националния антропологичен музей представяте биологичните типове хора, които са обитавали земите ни от древността...
- От 8000 години до Възраждането. Но в залите са поставени само избрани реконструкции, не са натикани всичките там. Представени са около 30 реконструкции по автентични черепи, а общо експонатите са около 150, с модерно осветление, с отделни тематични сепарета. Мисля, че имаме добро посещение, при нас входът е безплатен, идват предимно ученици, студенти, просто любознателни столичани и гости на София.
- Защо не го пропагандирате достатъчно този музей?
- Сега си поставям за цел да се заемем с рекламната дейност, да се правят в музея различни конференции, срещи, симпозиуми. Условия за това има. Участваме в европейската Нощ на музеите, представят се при нас книги, правят се малки тематични изложби по различни поводи. Миналата година беше например годишнина от разкриването на гроба на чъргубиля Мостич, представихме работата на археолога проф. Станчо Ваклинов, на Милко Балан, моите реконструкции и пр. Имахме още една изложба, свързана със 180-годишнината от рождението на Раковски, друга за 135 г. от Априлското въстание. Имахме изложба за Балан и Каданов като основатели на българската анатомия и антропология.
- А от големите антропологични изследвания, които направихте на съвременното население на България, представяте ли нещо?
- Засега не сме представяли в музея тези изследвания. Планираме да има раздел "Съвременният човек", дай Боже да се развие, но сегашното икономическо състояние не позволява да се разширяваме с нови крила, с нови витрини, много пари трябват. А положението е "пари няма, действай".
- Кой влиза в екипа, който поддържа музея сега, имате ли млади попълнения?
- В това отношение положението е направо трагично. Заради икономии и липса на пари щат не остана, на щат сега е само чистачката. Търсим възможности да стабилизираме някак положението, дай Боже да успеем. Защото в музея са направени прекрасни хранилища за съхранение на костния материал, за обработка и класифициране, не можем да допуснем тази дейност да замре. От години говоря за национално костно хранилище, защото имаме историческо богатство, което не бива да остава необработено и непоказано. Когато идват чужденци, те се впечатляват безкрайно от древната история на земите ни, която, както се казва, виждат с очите си. Сега имаме един проект с научния фонд на МОМН, правим ДНК анализ на костни останки дори отпреди 5000 години, както и от времето на създаването на държавата в IХ век, резултатите са много интересни. Така че надявам се костницата да играе още по-голяма роля.
- Как е възможно тези неща да не се оценяват и БАН да е оставена за цялата си дейност под всякакъв разумен минимум?
- Трагична липса на пари. Плюс едно всеобщо отношение на неразбиране за стойността на тази дейност, която е ценна за нацията. Но човек винаги се надява на по-добри времена.