Нежната ликвидация на българската наука

Уляна Пачева

Когато преди година сегашното правителство на България създаде Казуса БАН*, тръгвайки към фактическо ликвидиране на центъра за наука, то показа лице, лишено от разум и родолюбие.
Българското общество реагира. Гневно.
За първи път в своята история учените излязоха на улицата и протестираха. Подкрепиха ги техни колеги от целия свят. Подкрепиха ги мълчаливо почти 90% от грамотните български граждани.

БАН стана опровержение

на народната измъченост, че "преклонена главица сабя не я сече". През второто десетилетие на ХХI век, през 142-ата година на своето битие, тя доказа, че единствено съпротивата, обществената активност и солидарност могат да спрат нежната ликвидация на българската наука. Учените доказаха, че обществената свяст и подкрепа имат смисъл: Българската академия на науките още е жива - де юре. Това е оптимистичният пример в най-новата ни история.
Принос за него има и Българската социалистическа партия. Нейният председател Сергей Станишев определи действията на ГЕРБ в науката като антибългарски и антиевропейски, заяви: "Няма да допуснем закриването на БАН".
Не го допуснахме. Тогава.
А днес?
Правителството предлага за 2012 г. бюджет, в който субсидията за БАН отново е орязана - с 5 милиона лева. За три години намалението на средствата е общо 41 млн.лв., според Законите за държавния бюджет - повече от 40%.
Това става след всичките изговорени приказки за конкурентоспособност, след всички стратегии и програми. След като учени нобелисти възразиха на закриването на БАН и цитираха приносите на наши учени. След като министър-председателят лично обеща "спасение" за институцията; председателят на Народното събрание обеща да бъде неин гарант; трима министри в свои приветствия хвалят успешната работа на българските учени. След като преди месец Народното събрание единодушно прие Отчета на БАН за 2010 г. и

призна ефективност на нейната дейност

надвишаваща средното европейско ниво.
На кого от тях да вярваме?
БАН две години оцелява с бюджет, обричащ на мизерия нейните учени и изследователи. След правителствените "грижи за младите учени" 600 млади творци напуснаха академията - част от тях напуснаха родината, част от тях - научното поприще.
Кой в България отговаря за това?
Кой в правителството се интересува защо не е платен абонаментът на БАН за информационен обмен, дали са платени международните такси, колко е ефективно научното творчество на студено, на гладно, с несигурност и интриги, при комплот срещу българската наука?
Обещават ни нова система за оценка на качеството на обучение - нещо, отдавна потребно. Ключов показател в нея ще бъде "съответствието на обучението с потребностите на пазара на труда".

На кой пазар на труда?

На днешния български? Определян от криза и деиндустриализация, нискотехнологичен, доминиран от ниски стандарти, притиснат от мутри и от корупция? Колко физици изисква този пазар, колко химици, колко иранисти, колко... И ще има ли утре кой да направи експертиза по важен проблем, нововъзникнал на българския пазар на труда, или ще плащаме за това само на чужди експерти? И ще има ли кой да откликне на нови пазарни ниши, на нови пазарни възможности - в днешния свят, чиято отлика е бърза промяна? Как ще догоним американците и европейците, и азиатците, и африканците, и нашите съседи?
Постижения в днешна държава са невъзможни без развитие на науката, постиженията в науката са невъзможни без вложения в нея. Вложенията в наука отдавна са приоритетните инвестиции по света - вижте бюджета на която и да е европейска държава.
Вижте и предлагания бюджет на България за 2012 г.: за науката общо (барабар с парите от ЕС) - 188,6 млн. (за 2011 г. - 204,7 млн. лв.).
Да направим сравнение:
Правителството на тройната коалиция за 4 години увеличи парите за наука от 133,8 млн. през 2005 г., на 268,8 млн. лв. през 2008 г., на 362,2 млн. лв. в бюджета за 2009 г.
Правителството на ГЕРБ за три години намали парите за наука със 173,6 млн. лв.
БСП спори за отношението на обществото към българския научен потенциал - даже, когато спасяваните я хулят.
Спомням си думите на български учен - държавник от близкото минало: "Парадокс е, когато науката не се счита за култура". Казано е по повод отделяне на науката от културата в структурата на бивш Министерски съвет.

Парадоксите на днешното време

засенчват цялото минало.
Те включват вписването на "европейско развитие" в името на една партия, чийто вицепремиер изрече към БАН заканата: "Като им спрем парите, те сами ще се закрият". Закана на Гражданите за европейско развитие на България - ГЕРБ. Парадоксите на "тез граждани" минаха през бисерите за "синодалните старци" и "гонореята", отронени от уста, все министерски, през прозрението за "материала" на българския народ, доверително споделено от Б.Борисов пред чуждоземна аудитория. Стигнаха до днешната "европейска" реалност в България: 350 лв. за месец на млад учен - заплата, при която според българските бюра по труда отказват предложено място за работа дори неграмотни роми.
Това е само един от парадоксите на българския пазар. На този пазар хонорарът за "средна чалга" е десетократно по-висок от хонорара за "Мистерии на българските гласове" - хор, носител на "Грами". На този пазар писач в жълт вестник взема за текст повече, отколкото е годишното възнаграждение на добър български поет. На този пазар писатели работят като охрана, за да живеят, а бившата охрана работи като министър-председател, за да поддържа статуквото.
Край този пазар, забравени и в бедност, си отиват всеки божи ден българи, обичали България, крепили България, съграждали България, олицетворявали България...
На българския пазар криминалният "цар" е милионер, а учените от БАН живеят с несигурни 400-500 лв. на месец.
Политическият и общественият пазар са отражение на стопанския. На него партии и политици се оценяват по същия начин, по който чалгата и класическата музика - на пазара на музиката. Само в такова общество Калинка може да стане шеф на държавна агенция, а Цветанов - министър на вътрешни работи и заедно с това - председател на предизборен щаб.
Ще остане ли обществото такова?
--------------

* Напомням: на 12 октомври 1869 г. в Браила - Румъния, се създава Българското книжовно дружество - предходник на БАН. Създава се преди Освобождението, преди възстановяването на българската държава, преди наличието на български Министерски съвет. Ръководителите на националноосвободителното движение в България знаят, че без знание и книжовност няма държавност. Създаването на Книжовното дружество е дело на мъдростта, че разумът и плодовете му трябва да са в основата на националната съдба и култура, на човешката цивилизация и развитие.