Не човек, а шебек

Шебекът е вид маймуна - дребна, среща се в Мала Азия, в Северна Африка. Изразът "Не човек, а шебек" е от весела българска песничка, която децата пеят с удоволствие и с усмихнати лица. Веднъж обяснявах на четиригодишната си внучка, че човекът е произлязъл от маймуната - с много труд и борба за прехраната си. Попитах детето дали ме разбра, а то ме подреди добре: "Да, бабо, разбрах, нали и ти така?!" "Как така?", стресната попитах. "Нали и ти си била маймуна, но си станала човек, като си работила много!"
В трудния и невесел живот често чуваме "На маймуни ни обърнаха!" Не ми е приятен изразът, не искам да се връщаме назад. Да, но за да живеем не, а за да оцеляваме, май трябва да сме шебеци! Да преживяваме сносно с малкото средства, които ни дават за труда, или с подхвърлените пенсии.
А с малкото, което вземаме, трудно надскачаме главоломно растящите цени. Да не казваме, че не знаем какво купуваме. Стока много, почти всичката - вносна, лъскава, но качеството й - съмнително. Храните ни са чуждоземски, не знаем какво ядем. Или с какво се тровим. Ментето се настани трайно в бита ни. Чудно ли е, че и ние като че ли станахме менте хора.
Връхлитат ни знайни и незнайни болести, а и на докторите трудно разчитаме. Малцина от добрите останаха в България, а повечето от тях все в ръцете ни гледат, забравили за Хипократовата клетва. Как тъй стана, че най-важни професии като учителската и лекарската са във фокуса - не били платени, обществото не ги ценяло... У нас комай управленци, измамници, крадци и мошеници са добре! Колцина от тези, дето имат много пари, останаха човеци? Има доктори, дето хиляди вземат и пак искат пари от баби и дядовци с мизерни пенсии. Човешко ли е? Или ние сме... маймуни.
Най-жалното е, че хората съвсем се отчуждиха. Забравиха родители и деди, отказаха се от кръвни роднини. Майки захвърлят деца...
Какво е това, да живеем в див страх? И при животните го няма. Връщаме се вкъщи и не знаем ще намерим ли покъщнината си, или крадците вече ще са я ошушкали. Не знаем какво ни дебне зад ъгъла, треперим в мрака като зайче в гората. Озъртаме се на улицата, защото не знаем какво откъде ще ни връхлети. Страх, несигурност, опасности... И няма на кого да се оплачеш.
Нямаме защита, грабежи, кражби и изнасилвания остават безнаказани. А не беше толкова отдавна, когато с обикновен ключ заключвахме вратите, че и отключени оставяхме къщите. Ошушкаха се селата, обезкостиха се заводи и фабрики, оголи се държавата. Малките крадат, за да се прехранват, големите - за да богатеят. Пише, че мнозина българи имали имоти по цялото земно кълбо. Какви са тези хора, как живеят на няколко места? Човек, като е на едно място, на другото го няма.
Доскоро беше грях да посегнеш на чуждо. Сега е ненормално, ако не вземаш от общото, ако не се напечелиш за чужда сметка. Откъде ни се струпаха тези нови правила върху нещастните глави? Дали други ни ги натрапиха, дали от чужди държави ги пренесохме, дали са от гората?
Замърсихме всичко - не само природата. Затлачихме си душите с лошотия, завист и злоба. И за това не само държавата е виновна. Тя колко неща направи, а ние - рушим и затриваме. Та се питам - за хора ли се прави всичко или за шебеци?
Лъжата стана основен закон в живота ни. Всички ни лъжат, лъжем се един друг. И какво - голям маймунарник, а? Само дето не е весело. Изчезнаха спокойните и засмени лица. И децата не са весели.
Как ще живеем с тия жестоки закони, с тия диви правила? Почитта, уважението, достойнството и срамът са на изчезване. Чудо е да чуеш добра дума. Толкова ли назад ще се върнем, че ще изчезне смисленото, красивото?
Да не кажете сега като моята внучка: "Не бива така - от "маймунски клон" да гледаме на хората. Не всички са лоши." Да - правилно. Има и добри хора, които ни спасяват от връщането назад. Сред тях нима не са дарителите на Панагюрското златно съкровище, куп меценати, които не се уморяват да помагат на училища, детски градини, музеи, болници, приюти и пр. А Христо Благинов, който с печалба от тотото каза, че ще построи приют за бездомни. Имаме богати по душа българи, които правят добрини, даряват средства и обич за болници и храмове. Те са нашата надежда, нашето утре.
И все пак - накъде вървим. В живота ни е пълно с противоречия. Науката, изкуствата, спортът бележат напредък, но "венецът на природата" - човекът, ни носи много разочарования. Нима Робинзон Крузо и Петкан са живели по-добре на самотния остров? Боже, боже, човек ли ще оставиш на тая земя българска или шебек?