Гориво от боклука

Учени от Института по инженерна химия при БАН съвместно с фирма "София инвест инженеринг" създадоха технология, която превръща битовия боклук в гориво, при това - бързо и безвредно за околната среда. Инсталацията, която прави горящ газ от сметта, не е скъпа; "обича" боклукът да е влажен (такъв, какъвто е в битовите контейнери) и работи с 10 пъти по-малко енергия от тази, която ще се получи при изгарянето на добития газ. С други думи, пускате в машината един килограм органичен отпадък, тя харчи 300 вата ток (колкото 6 крушки по 50 вата), за да го "върти" 50 минути, и накрая ви дава газ, при чието изгаряне се поучават 3 киловата енергия.
След всичките многогодишни безплодни митарства със столичния боклук и не само с него, след все още нерешените спорове как да се балира и превозва боклукът, да се гори ли или да се компостира, новината за новата технология гали ухото и радва душата. Технологията представлява разлагане на боклука чрез пиролиза при много висока температура - 2000-3000 градуса. Крайният продукт е горящ газ, който е смес от въглероден двуокис и водород, обяснява ръководителят на екипа проф. Венко Бешков, директор на Института по инженерна химия. Този газ в химичната литература е известен като синтез-газ. Единственият остатък от процеса е малко количество въглерод, което би могло да се влага например при производството на автомобилни гуми. Ако пък няма търсене, въглеродът може да се върне обратно в процеса и да се получи отново въглероден двуокис. Така технологията става безотпадна.    

Лабораторният образец на инсталацията в Института по инженерна химия

В Германия от такъв газ правят бензин. Ние засега бензин няма да правим, но е достатъчно, че превръшаме органичния отпадък в гориво, при това - с по-ефективна и по-евтина технология, казва Бешков. Голямо предимство на българската технология е, че за разлика от традиционните по света тя не изисква предварително сушене на сметта и не зависи от сезоните, обяснява проф. Бешков. В института е създаден лабораторен образец на инсталацията с вместимост 2 литра. С нея учените правили проби и превръщали в синтез-газ всякакви комбинации от отпадъци: кори от лимони и банани, хляб, хартия, картон, памперси, памук, пластмаса, шума от дърветата наоколо - всичко, което е органично и може да гние.     
Такава разработка е изключително важна за България, която е бедна на естествени изкопаеми горива, но пък е благодатна за развитие на селското стопанство, което "произвежда" достатъчно количество органични отпадъци. А от друга страна - има вечни проблеми с боклука. Самият Венко Бешков се занимава с възобновяеми източници на енергия от 30-ина години. Има сериозни разработки, свързани с получаването на биогаз, които през 90-те години са били финансирани по програма ФАР, а в момента продължават с проект по Седма рамкова програма за наука на ЕС. Получаването на синтез-газ обаче се оказало достатъчно интересна задача и екипът се заел да я реши.
Сега проф. Бешков е напълно уверен в ефективността на технологията. Институтът и фирмата са подали вече и заявка за патент. По думите на учения, никъде няма такава технология, при която с толкова висока температура, с толкова нисък разход на енергия и при нечувствителност към влага да се получава такъв висок резултат. При това инсталацията се пуска много бързо - за секунди. Една инсталация с капацитет за преработка на един тон боклук на час с обем един куб. метър би струвала до 100 хил. лв., смята професорът. Получава се достатъчно газ с различни приложения. Например - за отопление на всякави помещения или за нагряване на котлите в тецовете, вместо с природен газ. Екипът е изчислил, че от боклука, който софиянци изхвърлят за една година, може да се получат 140 мегавата енергия. Тя е достатъчна за два от осемте котли на ТЕЦ-София. Синтез-газ може да се използва в производствени процеси, така че турбините да се въртят вместо с пара, директно със струята от газ. В момента екипът строи пилотна инсталация за преработка на 1000 кубика боклук на час, но трябва да намери площадка за нея, понеже няма как в института да се стоварват тонове боклук. Според директора интересът към технологията от страна на МОСВ е голям и вероятно решение ще се намери.
Най-добрият начин за такъв тип обработка на боклука според проф. Бешков е инсталацията да се разполага на самото сметище, например директно в Суходол. Няма возене на сметта, няма излишни разходи. Той е съгласен, че всеки град, дори всяко малко селище, би могъл да реши проблема си със съответната инсталация. Единственото условие е да има възможност за сепариране на органичните от неорганичните отпадъци - метал, стъкло и пр. Като слуша човек тези неща, си мисли - а дали Столичната община ще има интерес към новата технология, след като с толкова перипетии вече е уредила европейското финансиране за завод за изгаряне на боклука? А вносителите на нефт и газ как ще реагират? В България за съжаление тези въпроси са твърде основателни.     
Напоследък специалисти по водите са проявили интерес същата технология да се използва за обработване на активните органични утайки, които се наслояват в пречиствателните станции. Първите експерименти показали, че технологията прекрасно се справя с утайките и ги превръща в газ. И този също тежък за страната проблем може да бъде решен. А в крайна сметка, ако се реализира на практика технологията, може да влязат някакви пари и в института. Проф. Бешков си мечтае за 200 хил. лв., с тях може да се подновят инсталациите и апаратурите в института, с които биха се направили 200 пъти по 200 хиляди лева. Само че за БАН 200 хиляди са непостижима сума - академията не получава пари от хазната нито за научна дейност, нито за апаратури, нито за ток и парно. Държавният бюджет повече от две години не отпуска дори заплатите на учените в пълен размер, а те и без това са ниски. За цялата академия дефицитът тази година е 22 млн. лв. Ум да имаш и да го мачкаш, вместо да го използваш. На това му се вика глупост. Или злодеяние.