Безнаказаност!?

Наскоро ми разказаха случай, станал в исперихско село. Пребиват човек. Не след дълго той почива, без да последва никакво наказание за виновника за гибелта на пострадалия от развилнели се граждани. Просто за няколко тикви.
Чувството за безнаказаност! Случаят в това село може да има и такова тълкуване. Приемливо, струва ми се, но само за чувство ли става дума, когато е отнет човешки живот. Нужно ни е във всички случаи да насочим вниманието си към него, за да опитаме да го осмислим, да направим колкото е възможно по-пълна характеристика, като се научим да го разпознаваме - това е най-важното! Да поведем борба срещу него. То е опасно и с трайни следи, когато се "загнезди" в характера на един човек. Опасни са последиците от него. Сега е отнет един човешки живот, утре може да бъде друг...
Веднъж намерило благодатна почва, получило тласък и не срещнало сериозна съпротива, то "тръгва" както отровна змия срещу нас, започва да се възпроизвежда и да се препредава.
Влиза местен бизнесмен срещу знак "Влизането забранено" на ул. "Александър Стамболийски" в Исперих. Демонстрира силата си, своето могъщество, че е недосегаем, спокоен, че нищо няма да му направят.
Не, не съм черногледец, нито чак толкова уплашен. Тъкмо обратното. Дълбоко вярвам, че имаме сили и възможности да се преборим с тази опасност, да подсечем корените и да изхвърлим чувството за безнаказаност на онова място, което е единствено подходящо за него - встрани от нас и от нашия общ път.
Всеки ден се сблъскваме с бруталността и омразата, с наглостта, с пренебрежението към другия до нас. А казваме, че сме свободни личности и всекидневно гражданската ни отговорност е поставена на изпитания. Какво се демонстрира от някои самозабравили се? Мода, високо самочувствие, свобода на мисленето и действията? На мен да ми е добре. Хич не ме е еня за другите. Такъв е светът днес! Логично следват и множество въпроси. Мислим по тях, но не смееш нищо да кажеш на глас, защото може жестоко да си изпатиш. Не правиш забележка, не искаш да създаваш конфликт, да нажежаваш атмосферата.
Чувството за безнаказаност. Много въпроси можем да си зададем, но за отговори не сме готови...

Ангел Николов,
гр. Исперих