По-нежна и от тишина

Срещнах завчера на метростанция "Софийски университет "Св. Климент Охридски" най-успешния министър на културата в новата българска история Георги Йорданов, а той се усмихва, подава ми ръка и вика: "И метрото ли ще превърнеш в небесна колесница, поете?..." За луд умора няма, отвръщам му... И му отправих покана да заповяда на последната за 2014 г. изява на Файтона - поетично-музикална вечер пред новогодишната елха на "Позитано" 20. Казах му, че на капрата на легендарния Файтон ще бъде едно младо дарование - Христо Петров, поет и пианист. С него "Старинният файтон" закръгля своята 20-годишна младост в пространствата на Духа. Георги Йорданов тутакси сподели: "И ти си, както едно време беше Добри Жотев. Срещнех ли го, все ми признава какъв млад поет се е появил при него в младежкото издателство... Ще дойда." Споделих му, че Христо Петров е роден във Враца през 1988 г., че е завършил Националното училище по изкуства "Панайот Пипков" в Плевен през 2007-а. В същата година издава и дебютната си стихосбирка "Върху крилете на любовта". През 2011-а завършва бакалавър със специалност пиано в Холандия, а през настоящата завършва магистратура със същата специалност. Та отиващата си вече година е белязана за него и с появата на втора стихосбирка - "Създадено е всичко за добро".
Седнахме в мотрисата на столичното метро, а моят сърдечен събеседник, министър на българската култура, ми призна, че често го носи моята небесна колесница и с удоволствие ще уважи поканата ми за новогодишната поетично-музикална празнична вечер в навечерието на Рождество Христово.
Красиво нещо е и рождеството на Христо - тази лирична душа, която е изрекла в коледен унес:
Тупти безкраят в светла песен -
по-нежна и от тишина...
Едно ново име в съвременната българска лирика, една пееща душа, едно щурче.
Не съм чел първата му стихосбирка, не съм слушал негов концерт, не съм го срещал все още. Всичко ми предстои. И се вълнувам, както се вълнува на всяко ново дарование най-успешният министър на културата, който толкова години - вече четвърт век, откакто е отстъпил министерския пост, продължава да живее живота на художествено-творческата интелигенция, и ми се ще да му призная, че той продължава да е моят министър на културата, защото знам, че така го възприемат мнозина и млади, и стари от държавата на Духа. Неговото присъствие в тази осиротяла вече територия е реално упование, той продължава да е невидим наш стожер.
Има нещо много символично в самото заглавие на младия поет Христо Петров - "Създадено е всичко за добро". Самото Христово учение е озарило това младо поетично-музикално дарование. Последното стихотворение във втората му книга е дало заглавието си на новата му стихосбирка, която е от четири дяла: "Не за ден, не за два ме обичай, а за цялата вечност поне" е първият цикъл, който неусетно преминава в "Пасторали", а той в третия - "Лети към мене, мило вдъхновение", за да прерасне всичко в "Послания". Стихосбирката на Христо Петров звучи като поема за любовта и светлината на живота, на майката природа, от която идат звуци. И цялата същност на младия човек е една мембрана, един инструмент за музика, а устните му изричат песенни слова - те се носят в мерената му реч като "изящни бели пеперуди".
Тези Лилиевски интонации и това лирично родство ще звучат на точното място и в точния ден и час - пред новогодишната елха на НЛС "Старинният файтон" на 22 декември от 18.30 ч. в клуба на "Позитано" 20. На пианото ще бъде Христо, рецитал по стиховете му ще изнесе актрисата Богдана Вульпе.