Невероятният Асен Кисимов - жив е той

Нямам негова снимка. Нищо чудно и ДУМА да няма. Но това не ме притеснява. Образът на чудесния човек и актьор Асен Кисимов е в мен. Образ, не снимка. Толкова топъл и обаятелен, по детски доверителен и подкупващ с добротата си.
Роден за събеседник на всички едновременно и с всеки поотделно. Тъкмо по тази причина не помня кога се е появил в живота ми, затова не повярвах и на кончината му преди десет години в Благоевград. Гостувал на моите съграждани с поетичен рецитал из класиката, на заранта приятелят му и мой приятел, при когото нощувал, отива да го буди, но Асен се споминал приказно в съня си.
Любимецът на стари и млади Бате Асен. Вездесъщ беше той. Ето как помня появата му в писателското кафене една сутрин. Присядайки до мен, започна да ми изпълнява късове от "Шумки от габър" и да се възхищава на Хайтовото поетично слово. Май в същото утро насрочихме рецитал в къщата на Дядото и поставихме убедителното начало на Националния литературен салон "Старинният файтон" в акомпанимент на йониката на Бенедикт Молхов - светла да им бъде паметта и на двамата.
Десет години Асен беше основният актьор в Театъра за поезия "Старинният файтон", в ядрото на който театър на поезията бяха Луна Давидова, Димитър Вачев, Галя Асенова, Иван Налбантов и др. Десет години от капрата звуча гласът на чудото Асен Кисимов. И паузата днес от десет години, откакто ни напусна, сякаш е измамна. Сякаш най-неусетно ще се появи и ще започне новият си монолог, който държи да прозвучи в Салона. Такъв предан човек на красивото българско поетично слово веднъж на много години се ражда. Затова мястото му на капрата е свободно. Асене, ти си. Започни с рецитала си "65 минути с Асен Кисимов", който звуча на твоя юбилей във Файтона на 14 май 2001 г., а след това ще продължим нататък. Защото човек като теб няма работа в отвъдното. За него всеки ще каже: Жив е той...
13 юли 2015 г.