Мажестето обича народа, но мрази хората

Не, не и не! На това французите му викат lese majeste - оскърбление на величеството. Мажестето  заповяда да се гласува с три пъти "не", а както пише един блогър, "Български народ срещу Б.Б. - 6:4". Или както друг блогър е написал на достъпен за мажестето език: "Този път Станишев го тепа като маче о дирек". Оттук нататък това го чака - ще трябва да свиква, макар че му е трудно с това негово болезнено тщеславие да се харесва на всички - от чалгаджийките до Хилари Клинтън. Което вече доста време не се получава и затова от месеци насам той става все по-нервен и по-зъл. И дори неадекватен: как другояче да си обясним ломотенето му за победата на Джокович в тенис турнир, което било успех за целокупните Балкани - това беше първият му коментар на резултатите от референдума!
След което влезе в дежурното си амплоа на защитник на онеправданите и благодетел на бедните: озова се в Сопот, за да се окъпе в народната любов, съобщавайки благата вест, че като настоящи Харун ал Рашид носи пари на бедстващите работници от ВМЗ. И великодушно прощава на Даниела Генкова, работничката, която му беше пратила хляб и кромид, за да вникне някак в нейното и на колегите й дередже. Прегърна я бащински, обеща й мир и любов под бурните аплодисменти на присъстващите. В такъв сюблимен момент кой ти гледа, че всъщност ощастливените от височайшето присъствие си получават изработените заплати от собственика на предприятието - държавата, с която Той се идентифицира досущ като крал Людвиг ХIV, прогласил знаменитото "L`etat c`est moi" - "Държавата това съм аз".
Не може да се отрече, че Бойко е факир на показността: рязане на ленти, тикане на залци в устата на посрещнали го с хляб и сол моми, докаросани в народни носии, раздаване на неполучени заплати под формата на милостиня, излизаща едва ли не от собствения му джоб. В действителност обаче Борисов има чувствителността на хипопотам за неволите на хората, за нищетата им, за отчаянието им. Недостъпен за неговото съзнание, за съвестта му, ще остане вопълът на блогъра "Гласоподавател", коментиращ височайшето възмущение от "обидата" с кромида: "Премиерът Борисов се е откъснал от реалния живот в България". (Само той ли? А Фидосова, дето храни кученцето си със сьомга, лукът и чубрицата са за простаците от Сопот). И сигурно Б.Б. пак би изригнал нещо за греховете на "тройната коалиция" по повод констатацията на друг блогър: "По време на управлението на твоя престъпен режим, пожарникарю, няма работа, няма пари и хората ядат лук". Естествено е такива откровения да го дразнят, защото той е свикнал блюдолизците и некадърниците, с които се е обградил, да го славословят, за да запазят топлите си местенца, услужливи камери да увековечават поредното рязане на лента, сервилни микрофони и запленени от мъжкарското му излъчване драскачки да възпроизвеждат дебелашките му лакърдии - поради което се самовъзприема като любвеобилен баща на народа. "Народ" е едно твърде общо понятие и затова не му е трудно да го обича, но той мрази хората. И това го е показвал неведнъж. Той се разяри на Даниела Генкова заради кромида, с омраза изпращаше студентите ту да пасат овце, ту да садят картофи, еколозите ту ги намразва, когато блокират Орлов мост, ту ги залюбва, когато подкрепят "не"-тата му за Белене...
"Ще направя всичко по силите си, за да предотвратя насаждане на омраза и изостряне на политическото напрежение в страната и в обществото", увери президентът Плевнелиев в словото си по повод първата годишнина на този му пост. Ако наистина има такова намерение, трябва да започне с Бойко Борисов и кликата му. Защото, откакто са на власт, те излъчват основно омраза. Омраза към предшествениците им начело на държавата, омраза към "феодалните старци", омраза към земеделците, скатали "бентлита" под сайвантите си, омраза към журналисти, дръзнали да не им пеят "осанна", омраза към лекари "убийци" на деца, омраза към съдии, съобразили се със закона и вслушали се в съвестта си, а не в директивите на Цветанов.
Ужасно е, вероятно именно това е най-ужасното, че нерядко сме свидетели на обратното - съобразяване с "директивите" на властващите и затваряне на очите пред зулумите им. Красноречив пример: наскоро в "Шоуто на Слави" половинката на Станишев Моника Йосифова сподели, че адвокатите й са я посъветвали да не завежда дело за лъжа и клевета срещу министър Цветанов, защото, все едно, съдът щял да го оправдае и контрата ще остане у нея. Да напомняме ли и за скатаването на прокуратурата, призована официално да се заеме със скандала по случая "Мишо Бирата". Така че, освен усилията за "предотвратяване насаждането на омраза", достойна за един президент амбиция би било противопоставянето на засмукването на цялата власт в държавата от ГЕРБ, всепозволеността, която се превърна в стил на управление от Борисов и приближените му. Ще му стигне ли кураж за това на президента Плевнелиев? Дано го амбицират подмятания като това, че едва ли след резила около атентата срещу Доган президентът ще се реши на някакви санкции срещу подопечния му шеф на НСО ген. Коджейков - от опасения, че "това би го конфронтирало с Бойко Борисов", чиито личен бодигард е бил въпросният генерал. Дано, но надали, както рекла циганката, коментирайки вероятността да е девствена преди сватбата. По-скоро обнадеждаващо е, че бързо се топи броят на тези, които примират от кеф от "мъжкарското" ерчене по повод и без повод на Борисов и лакърдиите му от рода на тази за общобалканското значение на победата на Джокович и пряката й връзка с референдума в неделя. Но трябва ли едва когато я докараш до хляба и лука, да осъзнаеш поддържаната с евтин популизъм заблуда, че "Той е един от нас"?