Наследникът на Живков

С интерес гледах филма "Последния лов", за отношението на Тодор Живков към Запада, излъчен по Би Ти Ви на 10 ноември. Имах шанса да бъда близо до Живков при редица международни събития като млад служител в Единния държавен протокол. По-късно, като журналист, се обърнах към западни партньори на Живков, за да ги разпитам за техните впечатления от най-дълго управлявалия български лидер.
През 2004 г. взех интервю от Ханс-Дитрих Геншер, най-дълголетния външен министър на ФРГ (от 1969 до 1992 г.) и може би най-големият дипломат на своето време. Ето интервюто http://bit.ly/rGDHZk, което излезе със заглавие "Живков обичаше Германия, но нямаше високо мнение за ГДР".
Геншер разказва, че Живков открито се е възхищавал от ФРГ. Той дори се е позовавал на съюзничеството на България и Германия в двете световни войни, за да подчертае какъв тип близост е искал да развива. Според германския дипломат, макар че е подозирал, че Москва го шпионира, Живков даже е давал да се разбере, че подкрепя обединението на Германия.
Още по-изненадващо се оказа интервюто, което взех от бившия американски посланик у нас Робърт Бари. Познавам го от мандата му в София от 1981 до 1984 г., а след това и двамата бяхме в Стокхолм за две години. Разговарях с него през 2003 г., ето разговора ми с него http://bit.ly/sxBpYQ, който излезе под заглавие "Живков предложи България да стане съюзник на САЩ".
Както Бари разказва, той пристига в България след смъртта на Брежнев, когато България губи щедрия поток от руски суровини, които се реекспортираха сращу твърда валута. В един момент Живков го придърпал и му казал - "Ако вие осигурите същата помощ, която ни осигурява Съветският съюз, ние сме готови да станем също толкова лоялни съюзници на САЩ, колкото сме на СССР".
"Но аз не приех това като сериозна декларация", добави Бари, който сметнал, че това е особено чувство за хумор и не изпратил шифрограма до Вашингтон за необичайната оферта.
От баща ми знам един друг интересен случай. Впрочем баща ми, Горан Готев, дългогодишен журналист във в. "Дума", който при Продев беше негов заместник главен редактор, получи преди дни наградата "Черноризец Храбър" за политически коментар. Историята е следната. На годишна среща с посланиците в епохата на Горбачов, Живков взема думата:
"Абе напоследък чувам да се говори, че Тодор Живков не обичал Съветския съюз. Че как може да е против? Че той няма ли си семейство? Няма ли си деца?"
Тук съветският посланик се изчервил, а западните посланици притихнали.
Живков продължил: "Че нали, ако се обяви срещу Съветския съюз, народът с камъни ще го убие!" Следва познатият живковски смях.
Надявал ли се е Живков, че е възможно с едно щракане на пръсти България да премине от СИВ и Варшавския договор в Европейската икономическа общност, че и той да остане начело на държавата? Доколкото го познавам, не. Живков играеше игри по сценарий, който усъвършенстваше. Той се ползваше от привилегията да говори това, което на другите беше забранено не само да говорят, но и да мислят. Живков се забавляваше да изумява присъстващите с откровеност и свободомислие, граничещо с ерес. Съжалявам, че за това във филма не стана дума.
Убеден съм, че Живков се опитваше да разчупи обидния шаблон, че е най-верният слуга на Москва. И ако може, да изкопчи скромни бонуси като достъп до технологии.
Историята за изразяваните от Живков симпатии към Запада разкрива устойчив типаж на характера на българския лидер. Няма идеология, няма лоялност, водеща е изгодата и задържането на власт до дупка посредством объркване на картите на противника.
Абослютно същата е картината и днес. Затова на американския посланик Джеймс Уорлик му е изключително трудно да докладва във Вашингтон дали Бойко Борисов, впрочем бивш телохранител на Живков, е прозападно или проруски настроен, дали слуша него или Путин, дали за водещо начало е Брюксел или задкулисните договорки с "Лукойл" и "Газпром".
Борисов непрекъснато повтаря, че за него няма по-голямо зло за България от правителството на тройната коалиция, най-вече заради потъналата в корупция ДПС. Но вестниците, контролирани от ДПС, венцехвалят Борисов, а Доган с една пишман молба за целувка хариза президентството на Плевнелиев. Утре Борисов ще стане ортак на ДПС напук на всякаки идеологеми.
Не искам да съм лош пророк, но ни чака ситуация, сходна с тази от 1981 г., когато Андропов спря кранчето. По същия начин днес България оцелява благодарение на финансовите трансфери на Европейския съюз. Колкото и малко да усвояваме, за нашата страна тази фондове са от жизнено значение.
Но ЕС е буквално пред разпад. Очаквам той да се запази под някакава форма, но със сигурност паричните потоци към по-бедните членки ще спрат.
Не вярвам Живков да е имал амбиция да преориентира страната. Но Борисов ще върже България било към Русия, било към Турция, според офертата, за да остане на власт. Ученикът ще надмине учителя си. Защото няма какво да го спре. Той контролира парламента, а общество, което да излезе на улиците, нямаше при Живков, няма и сега.