Само 1/3 готови да воюват за Родината

30% от българите биха се били за страната си, ако има война, но по-голяма част - 42 на сто, са категорични, че не биха се включили в нея. Останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят. Това показва проучване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл", проведено в 45 държави и представително за повече от половината от световното население.
Както и преди десет години, българите като че ли са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните, посочват от "Галъп". През 2014 г. у нас 25 на сто са отговорили, че биха воювали, а 47% са заявили, че не биха.
В световен мащаб всеки втори в света заявява, че ако има война, би се сражавал за страната си, една трета не биха, а останалите не са сигурни.
Изглежда, че заявената готовност за участие в битка за страната е намаляла след избухването на конфликти по света през последните години, отбелязват от "Галъп". През 2014 г., след анексирането на Крим от Русия, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб са готови да се бият за страната си, а 27 на сто изразиха противоположното мнение.
В световен мащаб сега се наблюдава ясно разделението между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад. Докато гражданите на ЕС, САЩ и Канада са в много по-малка степен готови да се включат в сражение, ако страната им е във война, то хората в Западна Азия, Близкия изток и Индия са в много по-голяма степен готови да се сражават за страната си.
Изключенията в Европа, където хората заявяват по-голяма готовност да се бият за страната си при война, са в държавите, които са извън ЕС - около 60 на сто в тях са готови да се бият.
Най-голяма готовност за участие в бой изразяват хората в Армения (96%), докато най-малко склонни да направят това са италианците.
В Русия 32 на сто казват, че са готови да отидат на война за страната си, 20% не са, а значителен дял от 48% отговарят "не знам".