PRO DOMO SUA

В последните години БСП се занимава с всичко друго, но не със себе си, даже бе занемарила хигиената си - да се огледа в огледалото, да се поизмие и озонира, да поизтърси пърхота от дрехата си. Може да ви подразни това сравнение, но дори да съм попревил пръчката, ще ми се да напомня, че за Дядо Благоев и чучулигите, които ни викат всяка година на Бузлуджа, беше неотменно, дори свещено правило да оглеждат себе си, своя дом - ще рече, и партийните редици. Така те опипвали пулса на партията си. В теченията на "Работник" и "Работнически вестник" ще намерите сериозни статии, озаглавявани все Pro domo sua. И Стефан Продев вървеше подир тесняшката традиция - неговите "про домо суа" бъркаха в раните по организационното тяло на БСП. Вярно, стресна обществото с откритието за "съжителството" на "червените бабички" и "червените мобифони" в строя на социалистите, но не престана да оглежда и осмисля процесите в партията, защото бе загрижен за нейното бъдеще. Докато на "Позитано" оглушаха и спряха да го чуват, и той си отиде огорчен... 
 БСП беше или в опозиция, или управляваше  (все в някаква не докрай ясна и прозрачна форма), или изборджийстваше. И така от едно към друго се търкаляха дните и все не намирахме време да огледаме себе си и своя дом. Или това все се отлагаше... Чух го като изповед от Янаки Стоилов след изборния погром. Признанията на партийните дейци следват едно по едно на малки порции, открехват по малко вратата. Атанас Мерджанов говори оня ден за правените компромиси, включително от програмните намерения, "някак си свикнахме да обясняваме загубите по някакъв по-заобиколен, по-заоблен начин", рече той. Казал е А-то, ще добавя Б-то: партийните лидери свикнаха да премълчават или предъвкват истината, да я обибулват като с фередже, да я пощамяват. И до ден днешен се крие задкулисната история за пазарлъка с Доган да се прави нов кабинет с нов премиер след Орешарски, която доведе и до скоростното му падане. И всичките неяснотии около общото управление с ДПС си останаха тайна. И се чудим за загубеното доверие. Много от дейците на социалистическата партия сеят съмнения сред партийната маса не само заради премълчаните думи и неискреността, но и заради поведението си. Може да не са чак феодали и фараони, както нарича Кирил Добрев някои свои другари, но доста от тях понатежаха, поохраниха се и трудно слизат от джиповете си, други хванаха мазоли по банките в парламента, трети пък се разминават като "признаци", както казваше старшината, по коридорите на "Позитано", където вече въздухът е застоял, отдавна не е проветрявано, сякаш там някой е зазидал прозорците. Но да започне модернизацията със съкращаване на апарат едва ли е най-доброто.
В огледалото, ако не е криво или вълшебно, ще видим, че партията ни доста се е посбръчкала и посъстарила, не само заради това, че е столетница, загубила е от младежкия нерв и ентусиазъм, който имаше и на висока възраст. Тя губи младите, ала вече не умее да се погажда и със "старите кримки", най-малко по три причини - заради отношението си към антифашистката борба, заради отношението си към времето на Соца и заради социалдемократизирането. Странно защо БСП по тези въпроси или казва нещичко на половин глас, от немай-къде, или мълчи, дори ги загърбва. Тия половинчатости и неясности карат членовете на БСП и симпатизантите да се чувстват така, сякаш са обезсмислени и ограбени целият им живот и идеалите им. Европейската ориентация не може да бъде алиби тези теми да се подминават в политическата работа на БСП, както и не може да оправдае безумното отношение на няколко социалисти министри към Русия и ставащото в Украйна.
 Заварено право е, че лявото е наша неотменна територия, ала се видя, че крадат от нея, дялкат я не само по краищата, отмъкват от електората ни. Избрахме по-лесното да кажем "Мамка им", но точка над И-то така няма да сложим. Не ни мина през ума, че за цепенето, люспенето, роеното и ние имаме грях, който за леснина прехвърляме само другиму. Де да беше вярна теорията на Антон Кутев, че социализмът се предава по полов път, щеше поне да си спечелим потомците си. А те, както и интелектуалците, бяха отблъснати, на едните бяхме безинтересни и скучни, а другите ги пропъдихме с високомерие и пренебрежение.
 След разгрома на 5 октомври май няма как да не се изтъпаним пред огледалото, наречено pro domo sua. И да се погледнем искрено и честно в него. И истината ще покаже лицето си - каквото е...
 Ако не ви харесва моето огледало, счупете го. Но вземете друго, така и така без огледало няма да минем.