Лесояди

Думата сеч ще да е свързана с брадвата. Звукът от секирата е ритмичен, всеки удар на топора отмерва отчаяните напъни на дървото да се съпротивява, но ако погледнем снизходително, той дори не дразни ухото, напротив!, особено ако го сравним с рева на резачките, които сега пъплят като хуни в леса. От моторното ръмжене в гората не ще чуете свирните на сойките, граченето на гаргите, почукването на кълвача, та дори грухтенето на дивите свини, виенето на вълците, воя на чакалите. Резачките не биха били толкова безмилостни, ако не бяха в ръцете на ненаситни люде, които са обявили война на гората и а-ха да я спечелят. Зад гърба им остават простори с дънери, рязани-недорязани заради атаки по тъмно, или голи грозни пустини с отсечени до дъно дървета. Едни от тия с резачките са наемници, слугуват за дребни пари на мафиоти, които бръмчат по горите с мощни джипове, а ТИР-ове им товарят трупи и дори дърва за огрев за изнасяне в комшийски държави. Другите с резачките, повечето са от мургавите ни сънародници, са намерили в ликвидирането на гората препитание. Вярно нелегално, незаконно, вредно, престъпно, но те, да ги оплачеш, не да им прощаваш! - гонят единия хляб. И не само те са виновни, но тази чалга е друга, няма край - като българския преход. Но лесоядите са захапали яко българския лес... И не остана кория ненарязана.
Мислех тая тема да я оставя за Седмицата на гората, тя ще е от 7 до 13 април, но чух вопъла на кмета на Малко Търново Илиян Янчев: "Бъдете с мен в тая битка! Трябва да спасим поне това, което е останало!" Неговият зов за помощ е срещу ТИР-ове, претоварени с дърва, които разбиват пътищата към туристическите обекти в Странджа, срещу "доходоносния бизнес с продажбата на дървесина, който се превръща в злоупотреба със земята ни, с хората, останали да живеят тук, с онези, вложили своите средства за развиване на туризъм... с всички." Кметът изока високо срещу дървената мафия. Чуха го двама писатели странджанци. Единият, Димо Райков - от Париж: "Моята планина, за която съм писал толкова много и с такава обич, сега бе прорязана от пътеките на злото, тоест от гумите на грамадните туловища на камионите, препълнени с току-що отрязани трупи..." Другият, Любен Петков - от София: "...странджанци отдавна знаят за неразплетената мафиотска мрежа от властници, техни помагачи и гонещ парчето хляб - безсъвестен дребосък..." Но и двамата се гневят колкото на лесоядите, толкова и на мълчанието, на примирението - всички знаем какво става в горите, но сме вдигнали ръце пред злосторствата там, правим се, че не ги виждаме.
А тия, дето оглавяват стопанисването на горите, са безчувствени като мазоли, като че ли не се отнася до тях. Зам.-министърът Георги Костов докара вода от десет дерета, за да убеди публиката, че незаконната сеч не била чак в такива размери, че да предизвикват наводнения и потопи. А защо тогава Министерският съвет увеличава "защитените гори" на силно наклонени терени, около водни течения и населени места? Не го ли смущават колоните от ТИР-ове с ценна дървесина, които пъплят по пътищата на родината? Според проф. Кръстьо Петков "предприемаческата" активност надхвърли 5 милиона куб.м годишни продажби на материал, добит от дървената мафия в забранени за сеч горски участъци.
Сега сечта в Странджа е спряна. Временно! Да се сложи на кантар поразията. Важно е кой ще бъде на кантара. А в парламента се надиграват като в ръченица да демонстрират кой ще спаси гората. Всички партии хвърлят някакви идеи и предложения и... дотук, до решения така и не се стига. Щото лесоядите не ще да са без лоби във властта.
Седмицата на гората ще има дръзко мото: "С богатото наследство към отговорното бъдеще". Звучи помпозно, отговаря на празничния й характер и обществото трябва да демонстрира признателност към лесовъдите и горските работници. А и възпитателен ефект се търси: "Пазете гората, тя е ваша!" В Кърджали например празникът ще се чества на "Белите брези" до паметника на залесителя. Хващам се за "богатото наследство" от мотото. Щем, не щем, ще се пренесем в "проклетия" соц, през който бяха създадени 20 млн. декара изкуствени гори, сечеше се толкова, колкото е прирастът на гората, предпазваха я от пожари, бракониерска сеч, насекоми и гъбни вредители, зрелите горски насаждения се възобновяваха по естествен път (има начин!), дори внасяхме дървесина от Коми. Това е наследството, настоящето - сеч като за последно, секат както османците не са секли (по думите на проф. Михаил Констатинов), а "отговорното бъдеще" - жалко! - изглежда така: изчезва на Странджа баир гората, няма "да зашумят шумите, буките" в Пирин планина, оголява Балкана стария, олисява "чостана гора зелена" в Родопите. А ние си пеем "Хубава си, моя горо..."