18 Ноември 2024понеделник02:09 ч.

Благой Благоев:

Парламентът е една голяма класна стая

До консенсус и добро решение се стига, след като се изслушат всички мнения, казва ученикът от Националната финансово-стопанска гимназия

/ брой: 132

автор:Искра Милева

visibility 4663

Благой е ученик в девети клас на Националната финансово-стопанска гимназия. Стремежът му е да следва висше образование в чужбина, но да се върне да работи в България. Има по-малка сестра. За първи път Благой присъства на заседание на Народното събрание, от което остана с много впечатления, а и даде съвети на депутатите.

Цитат:
"Искам да остана в България"


- Благой, защо дойде с класа си в Народното събрание?
- В моето училище имаме курс по стенография. Ние сме единствените ученици, които изучават такъв предмет. И дойдохме в Народното събрание, за да видим как се стенографира, какви са машините. Но за мен не беше само това интересно.
- Какво друго?
- Беше ми интересно цялото заседание. За първи влизам в парламента. За мен е полезно от малък да посещавам подобни институции, за да науча какво се случва тук, да си направя собствените изводи.
- Да, едно е да гледаш по телевизия...
- Много е различно.
- Каза заседанието... Какво ти направи впечатление?
- Това е една голяма класна стая.
- Изказванията...
- Не мога да преценя по съществото на законите, но наистина е като класна стая.
- Гледал ли си по новините заседания на чужди парламенти?
- Да. Мисля, че разликата с тези на нашето Народно събрание е огромна.
- Защо?
- Поне на мен ми е направило впечатление, че хората се изслушват, не си играят на таблетите и на мобилните телефони.
- Съветът на един млад човек към депутатите от всички парламентарни групи в българския парламент...
- Да се изслушват. Това според мен е най-важно, защото няма как да се постигне консенсус, при положение, че те не искат да чуят всички мнения. Тезите на всички трябва да бъдат чути, да вървят паралелно и накрая да се стигне до един общ консенсус. Защото това е важно за всички българи.
- Напоследък е актуална темата за земетресенията. Ти присъства точно на дискусия за това в парламента...
- По принцип този проблем трябва да се обсъди. Но не толкова публично или по-точно с подобни скандали в парламента, тъй като има хора, които го приемат много лично, има възрастни хора, за които това е огромен стрес.
- Разкажи за твоята паралелка в училище.
- Уча в паралелка "Инокомика и мениджмънт". Тази година изучаваме микроикономика, счетоводство и бизнес комуникации. Може би засега като профил най-много ме влече икономиката.
- Защо?

Благой и съучениците му си направиха снимка за спомен от така наречената "трибунка" в Народното събрание, където всеки ден депутатите съобщават важните за деня теми


- Интересува ме като цяло икономиката, не само като предмет. Но и по принцип тази предмети са ми най-интересни.
- Гледаш ли, четеш ли новини и интересува ли те българската икономика?
- Редовно гледам новини и чета вестници.
- И накъде върви България от гледна точка?
- Не мисля, че съм човекът, който най-точно да определи българската и чуждата икономика. Все пак мисля, че винаги има накъде повече да се разрасне икономиката и въобще финансите и управлението на държавата.
- Дай идеи като млад човек за развитието на икономиката?
- Конкретни идеи за момента не мога да дам. Но със сигурност съм убеден, че нещата трябва да се случват малко по малко. Стъпка по стъпка ситуацията в България трябва да се променя. Но със сигурност не е възможно това да се случи изведнъж. И стъпка по стъпка трябва всички да помагаме за това, а не да се оплакваме.
- Сега си почти на 16 години. Как се виждаш след като завършиш училище и как виждаш България тогава?
- Засега намеренията ми са да следвам висше образование извън България.
- Смяташ, че ще се подготвиш по-добре извън България ли?
- По принцип в България по-лесно се влиза в университет и в последно време се говори, че наистина произвеждаме много специалисти, които след това не могат да си намерят работа. В чужбина "цедката" е по-голяма още при кандидатстването във висше училище, но и след това е много трудно. А със сигурност ще изучавам и чужд език, а езиците в днешно време не са никак излишни.
- Към коя страна си се насочил?
- Може би Германия.
- След това....
- След като завърша висшето си образование, със сигурност ще се върна в България. Искам да остана тук.
- Скоро мина 1 юни. Макар и попораснали деца, ти и връстниците ти, смятате ли, че България се грижи за младите хора?
- Не мога да отговоря. Но на всички мои връстници мога само да кажа, че колкото повече запазим детското в себе си, толкова по-добре. Но им пожелавам и все пак да растат като големи отговорни хора.
- В тази връзка, как ще коментираш тазгодишните облекла от абитуриентските балове?
- Да, да, гледах. Имах и познати, които завършиха тази година.
- И как мислиш, ако си чел и коментарите в социалните мрежи...
- Какво да кажа...
- Каквото мислиш.
- Не знам, може би искат са изглеждат авангардни и по-модерни. Нямам обяснение.
- Трябва ли да бъдат критикувани, защото и това не беше спестено?
- Не е правилно да се критикува. Това е тяхно решение. Всеки взима сам за себе си решението как да изглежда и какво да прави.
- Забелязваш ли промяна. Според теб на твоя бал как ще изглеждат нещата?
- Не мога да кажа дали има разлика между това поколение, което завърши тази година, и нашето, защото аз съм от едната страна на реката. Но не мисля, че това ще бъда аз след няколко години.
- На какво залагате ти и твоите приятели?
- Все повече залагаме на учене и различни интереси. Тренирам баскетбол. Смятам, че оценките, които накрая ни се вписват в дипломата, са важни. Не само защото са в дипломата, а защото след това от тях зависи приемането ни в университет, който да ни даде добро образование. А след това за работата, която желаем, ние трябва да имаме подходящата квалификация.
- Тоест ти не искаш просто да учиш и след това просто да си намериш работа...
- Искам да постигна това, което искам. Това е важно, за да мога да си намеря работата, която искам, работата, която на мен ми харесва, работата, която покрива моите интереси. Така ще мога да живея живота, който аз искам.
- Какво искаш да ти дава работата? Казваш "поддържам живота"...
- На първо и най-важно място - удовлетворение. За мен е важно да започна работа, която да ми харесва и да ми носи удоволствие. Защото работата си е работа, но тя трябва да се върши с желание. Само тогава можем да постигнем нещо, то става само с желание. Ако работата не ми харесва, няма как да бъда полезен нито на себе си, нито на фирмата, в която ще работя, нито за страната.
- Стандартът на живот...
- Чрез работата трябва да се постигне все пак и някакъв стандарт на живот. Ако успея да получа добро образование, предполагам, че стандартът на живот ще ми бъде по-висок. Надявам се!

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ