Памет и... безпаметност българска в Разлог

Бойка АСИОВА

Както си пресичам площада в Разлог, семейство, решило да разгледа града, ме попита за паметника. На него си пише, но малко встрани, та не бяха го прочели. На въпроса кой е мъжът от мрамор, отвърнали им с повдигане на рамене.
В началото на 90-те, когато луднаха да събарят паметници, не подминаха и този на Никола Парапунов. Преди да започнат каквито и да са реформи в родния град на партизанския командир и антифашист, тогавашното ръководство на местното СДС реши да се саморазправи с неслучайната личност от антифашисткото движение. Чучват кран пред монумента и демонтажът започва. Свалят главата, сетне тялото разчастват ред по ред но... умира кранистът. В момента и на място в кабината на машината. Посред бял ден. Истина е, че никой не понечва да попречи, да попита защо и как се унищожава паметникът. Ни идейни следовници, ни граждани. Майката на починалия, вероятно жена богобоязлива, в безмерната си скръб изрекла своето обяснение, че синът й е сторил грях и затова е наказан свише. Защото костите на Никола Парапунов, убит из засада, местени неколкократно, последно са положени под мраморната композиция. Това май беше и единственото обяснение за случилото се, издумано в къщата на покойника.
Сетне върнаха фигурата на мястото й.

Проф. Емил Попов е автор на "Илинден 1903-а", открит през 2006 г. на Предел

Та след случайната среща с ония двама гости на града, които не бяха получили отговор на питането им кой е извисил снага на единия ъгъл на площада, помолих Лили Джолева, учителка по литература да се заеме със своите възпитаници с картотекирането на стари и по-нови паметници в града - фигури, композиции, чешми, плочи. 100-годишнината от освобождението на Разлог бе чудесен повод за такава инициатива. С помощта на свои колеги, подкрепена от ръководството на училището и с професионалната помощ на Историческия музей, децата взеха, че го направиха. Нещо повече - издадоха събраното в алманах. Наивно, по ученически, с оскъдни средства, с немалко пропуски, но наученото оставиха черно на бяло. Пък след тях други нека добавят своите приписки.
Истина е, че сама очаквах да науча още за родния си град, за чиято история поназнайвам нещо.
При случайно запознанство със Зора Нешева, представих се откъде съм родом, пък тя ми отвърна, че баща й има паметник в Разлог. За мой срам, не знаех, че точно паметникът на Парапунов е негово дело. Дъщерята на големия наш скулптор проф. Иван Нешев, чиято 100-годишнина бе отбелязана подобаващо, живее в Лос Анджелис отдавна, но творбите на баща си знае къде са. И как не, те са знакови за националната ни памет - на Кольо Фичето в Търново, на Захарий Стоянов в Медвен, на Книжовниците в Преслав, че и скулптурата на Коня от легендата при входа на Благоевград.
Щеше ми се заради собственото си самочувствие младите хора да научат какви големи творци са оставили следи от таланта си в родния им град.
Бюстовете на дарителите Петър и Иван Каназиреви, които стоят от двете страни на стълбището в едноименното училище, построено с техни пари, са дело на Иван Фунев. Прочетох го в алманаха.
Васил Левски пред сградата на общината е от Михаил Шапкарев. Битността ми на журналист ме срещна отдавна с правнука на Кузман Шапкарев. Апостола от същия автор го има в Буенос Айрес, Монтана, Джебел, Якоруда, с. Леденика. Негов е християнският комплекс "Кръстова гора" в Родопите и "Св. Кръст" в Белинташ.
Красимир Рангелов пък е възпроизвел от гранит една изключителна жена - Магделина Юрукова, която е събрала във футата си отрязаните глави на синове, братя, братовчеди, за да ги погребе по християнски. Библейска трагедия от 1903-а. Не са открили младите изследователи чий е проектът на "Илинденци" в Крапата махала. Но, знам го от стари жени, тази пирамида, върху която надлежно са изписани загиналите по време на Илинденско-Преображенското въстание, парите са събрани от махленския курбан.
И още едно едно голямо име от съзвездието на съвременните художници е увековечило Илинденската епопея - проф. Емил Попов. Възнесението на загиналите и кръщението на оцелелите е каменният образ, сътворен от скулптора и архитектите Георги Бачев и Иван Ненков на Предела.
Е, добре щеше да е децата да знаят, че още един артист е оставил част от сърцето си в града им. Уви, Костадин Патоков и Асен Лагадинов, така вдъхновено сътворени от Владимир Гиновски, са от "арестуваните". Иначе не са били арестувани, а просто убити. Единият удушен с въже една нощ на 1925 г., а другият покосен с куршуми из засада на 5 август 1944 г. Владимир Гиновски е същият, чиито Свети Братя Кирил и Методий са  пред Народната библиотека в столицата, в Рим и Мурманск. Негови са Христо Ботев от гранит и бронз във Враца, Елин Пелин в Байлово, Тодор Александров в Кюстендил, Борис Христов и Николай Гяуров... И още, и още. Нищо, че този мъж никога не ще го видиш до политиците, застанали по реда на успешните избори на всеки 24 май.
Много ми се щеше учениците да попаднат и на това име. Да прочетат, че Владимир Гиновски е роден в Галичник, в днешна Македония. Че е от Фърчковския род. Че от неговото коляно майстори са резбовали олтари и изографисвали черкви по българските земи и са измежду най-ярките паметници на националната ни култура. Че учители са му били Андрей Николов и Иван Лазаров.
Щеше ми се. Заради едната сладка суета на всеки родолюбец да завърти слънцето около бащиното си огнище. Да намери място в история на племето частица от родното място, на род, на предци. И не се ли изгражда от тия частици широкият темел на голямата история? 
Пък сетне всяко порасло дете да се попита: "Къде съм аз в тази приказка?
По отношение на чешмата. Нищо ново. Открита е през 1927 г. с тържество и е поставена на площада. Чества се 1000- годишнина от кончината на Симеон Велики (927) и се отдава почит на книжнината. Споменът за Златния век дава формата на чешмата. Три книги. Трите стожера на България. Държавността, Книжнината и Свободата. Сегашното местоположение на чешмата е трето поред. При второто преместване тя е била успоредна на улица "Възраждане".