Отстреляният ловец
/ брой: 291
За фигурата на Георги Първанов и стигането му до креслото на "Дондуков" 2 може да се говори дълго и напоително. Като се започне от изненадващата му победа на президентските избори през 2001 г. и се стигне до отцепването му от БСП и превръщането на движение АБВ в партия.
Безспорно в новата история на България до момента той е най-успешният президент. Единственият с два мандата. Успя да задържи любовта на хората в партията, която го направи президент над 10 години. Харизмата му привлече и хора извън социалистическите редици. Но доброто начало доведе до грозен край.
С харизмата му се приключи в момента, в който той реши, че е незаменим и незабравим в БСП. Култът към собственото му его го превърна в аутсайдер. Вчера в медийното пространство се прокрадна трогателната версия, че Първанов излиза от политиката. Мълния. Шок. Ексклузивно. Най-после!
От любов към себе си ли, към камерите ли, към властта ли, Първанов влезе в няколко схватки, от които изходът бе един - провал. Първата грешка бе напускането на партията, която го направи политик. Проблемът не беше в самото напускане, а начина, по който го направи. Като разсърдено дете, на което са му взели близалката и не искат да му я върнат. Той самият, след като бе избран за президент, постави човек на върха на БСП и очакваше, че наследникът ще му топли мястото, докато се върне от "Дондуков" 2. Да, ама не стана така.
Втората грешка бе, че влезе в управление, което е далеч от социалистическия модел и хората, които искат равенство и справедливост. Управление, което гласува милиарди дълг и разтвори все повече ножицата между бедни и богати.
Третият пирон в политическия ковчег бе решението му да смуче още кръв от БСП, като се опита да се прави на ментор и да контролира номинацията за общ президент на левицата на изминалите избори.
Хората имат памет за предателите. Дори и да не го показват, те го пазят в себе си. В критични моменти вкусът от обидата изниква от подсъзнанието. Реалните причини за оттеглянето едва ли ще ги разберем. Можем да гадаем дали е съвкупност от горе посочените провали или роля е изиграл и призивът на Корнелия Нинова към напусналите редиците на БСП да се върнат. Истината, може би, е някъде там.
Думите на председателя на БСП поставиха много въпроси. Но недейте да се лъжете, че това е покана към Георги Първанов, Румен Петков, Татяна Дончева и т.н. Това са думи към всички леви хора, които, по една или друга причина, в последните години не припознават БСП като алтернатива. Това са думи към онези, които искат отново да повярват в справедливостта. Не ги прочитам като молба към хората, които паразитираха дълги години на гърба на БСП, а после се отрекоха от нея, защото всички знаем приказката за бардака и за това с какво не се прави.
Ловецът е отстрелян. Но дали ще е единственият?