Станислав Станков:
Най-голямата ми награда е детската усмивка
Държавата осигурява достатъчно средства за деца с проблеми, но те не се използват правилно, казва логопедът
/ брой: 268
Станислав Станков е роден на 7 октомври 1987 г. в Кърджали. Учил е в ПГЕЕ "Кап. Петко войвода" в същия град. Бакалавърската и магистърската си степен завършва в СУ "Св. Кл. Охридски" със специалност логопедия и комуниктивни нарушения на развитието. Има основен курс по хипноза и курс по хипнотерапия. Участвал е в Първата национална конференция по хипноза през 2008 г. Към момента работи като логопед в Центъра за обществена подкрепа.
Трябва да си изключително позитивен и да съумееш да го предадеш на децата, за да има полза от работата ти
Професията ми е натоварваща, но вдъхновяваща
- Слави, какво може да накара един млад човек да учи и да се реализира като логопед?
- Мотивиран бях от привързаността си към децата и чисто практическата дейност на професията. Не съм теоретик и не обичам, така да се каже, "сухата материя" за учене. От друга гледна точка липсата на достатъчно кадри в областта и особено извън София, също е един добър стимул за образование и последваща реализация.
- Трудна професия ли е?
- Не бих казал, че е трудна, по-скоро е вдъхновяваща. В същото време е психически натоварваща. Натоварването произтича от широкия спектър деца, с които работя. Някои от тях са без проблеми в развитието, други са с множество увреждания.
- Какви са плюсовете и минусите от работата с деца?
- Плюсовете за свързани с опита, грижата, търпението и постигането на позитивизъм. Трябва да си изключително позитивен и да съумееш да го предадеш на децата, за да има полза от работата ти. А минусите най-вероятно могат да ги определят близките ми. Те виждат дали и как работата ми с децата се отразява на психиката ми и оттам влияе върху отношенията ми с най-близките. Може би всяка вечер след работа досаждам на приятелката си с разговори, свързани с деца, какво ми се е случвало през деня, но като се има предвид, че тя учи за акушерка, мисля че се допълваме.
- Българите отговорни родители ли са, водят ли навреме децата си при специалист при съмнение за проблеми?
- Със сигурност има и много отговорни, и по-безотговорни родители. За кратката си практика съм видял и двете. Отдавам безотговорността на липса на информация и липсата на логопедични консултативни центрове, които да са достъпни за всички. Също така детските лекари невинаги обръщат внимание на езиково-говорните дефицити и оттам не насочват родителите към специалисти.
- Имаш наблюдения върху отношението на държавата към децата със специални потребности. Какво е то?
- В България има много центрове, които предоставят грижи за тези деца, но въпросът е до каква степен те са адекватни. Има социални и образователни институции, които са били замислени добре, но за съжаление с времето дейността им е опорочена. Аз имам свое мнение и то е, че държавата осигурява достатъчно средства, но те не се използват правилно и коректно. По този въпрос може доста да се дискутира. Ще спомена само новия проектозакон за образованието, според който ресурсните центрове трябваше да се преструктурират, но те все още са си във вида, в който бяха миналата учебна година.
- Кои са най-големите трудности, които си срещал в практиката си?
- Често си спомням за майка, която доведе детето си и по моя оценка, по оценка на колегите, то беше с характерни аутистични черти. Просто не знаех как и не можах да й го кажа, вместо това я препратих за допълнителни изследвания. Чувството беше смесено, не знаех дали съм постъпил правилно. Това може би беше един от случаите в моята практика, в който усещах, че не контролирам процеса на работа. Осъзнах, че не е лесно да кажеш истината на човек, който не желае да я чуе. За мен този момент беше емоционално доста тежък.
- Какво е най-хубавото, ценното и радващо нещо, което някое дете ти е казвало или показвало?
- За мен най-хубавото нещо е детската усмивка и блясъкът в очите. Когато работя с деца, които нямат изградена говорна комуникация, всяка една смислена думичка, която успеят да ми кажат, е ценна и ме радва изключително много. Защото знам, че тя е резултат от голямо желание и труд. Радвам се на всяка положителна промяна при всяко едно от децата, с които работя.
- Може ли да се каже, че в професионалната сфера си постигнал мечтата си? Чувстваш ли се удовлетворен от работата си?
- Да, чувствам се удовлетворен. Имам все още какво да постигна и вярвам, че ще успея. Искам да продължа да се развивам както в професионална насока, така и в лична, защото, за да си щастлив, трябва да си удовлетворен и от двете неща. Според мен те вървят ръка за ръка. На този етап определям себе си като щастлив.
- Какви други амбиции имаш?
- Професионалните ми амбиции са свързани с това да изградя свой център за работа с деца, за да продължа да се радвам на детската усмивка. Също така амбициите ми са свързани с популяризирането и налагането на хипнозата и хипнотерапията като алтернативна форма на терапия при деца със заекване. Това е метод, който съм учил и който дава добри практически резултати. Приемам го като предизвикателство и ще се радвам да има почва и в България.
Снимка Личен архив