МОН е финансирало училища по втория начин

Сред националните образователни програми има една, която се нарича "Изграждане на училищна STEM среда", т.е. модерна среда за изучаване на природни, математически, инженерни науки, която е одобрена на 30 април 2020 г. заедно с още 20 програми и след това е актуализирана на 31 март т.г. STEM програмата първоначално е била за 20 милиона лева за 2020 г., след това са добавени още 20 милиона лева за тази година. Включени са огромно количество дейности за създаване на модерни училищни центрове според нуждите на конкретните училища - обзавеждане на кабинети и работилници, дигитални технологии, учебно съдържание, методи на преподаване и управление на образователния процес, мониторинг, анализ, създаване на публичност и пр. Програмата включва два вида дейности - големи проекти, за които се дават до 300 000 лева на училища с над 300 ученици, и по-малки - до 50 000 лева. Класирането в конкурсите е на два етапа, парите се получават според броя получени точки за проекта на всяко училище-кандидат.

На пръв поглед - прекрасна идея

Какво по-хубаво от това да се дадат на недофинансираните по принцип училища 40 милиона лева за изграждането на нормална среда за обучение по науки, които са най-важни за една модерна икономика и по които България изостава спрямо останалите страни в ЕС. Обаче. За наше изумление, към редакцията се обърнаха две училища, които не са набрали достатъчно точки в конкурсите по тази програма и са останали под чертата за получаване на средства. Те протестират не срещу това, а срещу факта - както твърдят, че има училища, които са получили пари от МОН за STEM среда, без изобщо да са кандидатствали в конкурсите.  
На 17 юни се обърнах към МОН с въпроса: "Има ли училища, които са финансирани от МОН извън националната програма "Изграждане на училищна STEМ среда"? Колко са на брой, защо не са кандидатствали по програмата и по какви критерии са били одобрени за финансиране?". В отговора от МОН се признава, че "през 2020 и 2021 г. в МОН са постъпили 89 доклада от директори на училища с искане за изграждане на STEM кабинети извън Национална програма "Изграждане на училищна STEM среда".

Всички доклади са резолирани

от тогавашния министър на образованието и науката Красимир Вълчев и насочени за изпълнение към дирекция "Информационни и комуникационни технологии" в МОН. След това са изготвени доклади към министъра за отпускането на средства. След положителна резолюция от министъра всички доклади са насочени... за предоставяне на средства". И още - за въпросните училища, които са от различни райони в страната, чрез преструктуриране на бюджета на МОН са отпуснати за STEM кабинети 2 713 950 лева с ДДС, средно по 34 000 лева на училище.
От МОН казват още, че в националната програма има правила за оценяване на проектните предложения, което се прави от комисия от експерти и общо кандидатствалите и оценени проекти са 546. На първия етап не са успели 284 училища, но на 11 от тях е дадено право да си доработят документацията и след като са го направили, са допуснати до втория етап (и са финансирани за 2021 г.). Така след втория етап около 20 милиона лева получават реално 150 училища. С актуализирането на програмата през 2021 г. са одобрени още 113 училища (19 947 629 лева).
Накратко - през двете години на програмата са финансирани 263 училища, но има едни други 89, които изобщо не са кандидатствали, но с личния подпис на министър Вълчев са им дадени 2 713 950 лева от други пера в бюджета на МОН.

Какво излиза?

Училищата се потят, правят проекти, изпълняват задължителни условия за кандидатстване по програмата, покриват посочените в нея критерии, оценяват ги компетентни експерти, класират ги, после се отчитат за всяка стъпка, над тях виси постоянен мониторинг от МОН за изразходването на парите. Има обаче едни други привилегировани, на които през цялото време лично министърът по паралелна пътечка раздава пари! От МОН не отговарят по какви критерии са подбрани тези "приближени", по какви правила са получили пари за STEM само с резолюция на министъра и защо не са кандидатствали по програмата. А защо, след като МОН може да намери свободни над 2,7 милиона лева, те не са прехвърлени към програмата за  училища с оценени от експертите проекти, останали под чертата при класирането?

Защо само на 11 кандидати е позволено да си оправят документите, а не на повече, които също биха имали шанс да се класират? Прави са училищата да протестират.
Всъщност, няма нужда от много разглаголстване - повече от ясно е, че правилата просто са заобиколени за облагодетелстване на някои директори по втория начин, пробутвани през странична вратичка паралелно със законната програма. Без оценяване, без състезание с останалите училища, без интервюта с комисията. Без публичност, която по програмата се изисква. И - което е много важно - без контрол и мониторинг за изразходваните средства. Само за обучението на учители примерно, вече имаме достатъчно опит с използването срещу хилядарки на обучители по лични привързаности, за които ДУМА е писала неведнъж. Да не говорим за наемането на "правилни" фирми за строителство и оборудване.

И още една перфидна хитринка

- на въпросните министерски "фаворити" им се дават до 34 000 лева с ДДС. Защо? Ами, защото при суми под 36 000 лева не се изисква задължителното обявяване на обществени поръчки за дейностите!
В МОН просто е имало две писти - за балъци, действащи по правилата, и за хитреци, на които им пускат пари без конкуренция и без отчет. 89 училища са това! Как човек да не си помисли, че цялата далавера става преди избори? За кого гласуват директори, учители, обучители, фирми и т.н. във въпросните училища, а? А има още 20 образователни програми...