Булевард
Дафина Моллова:
Хората осъзнават нуждата от изкуство
Във всяка картина е закодирано дадено изживяване или силно чувство, обзело ме в определен момент, споделя художничката
/ брой: 264
Дафина Моллова е родена в София. Завършва Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", а след това продължава художествeното си образование с анимация във ВИТИЗ при Пройко Пройков. Работила е като художник-аниматор в България за студията "София" и "Бояна" и в Унгария в студио за анимационни филми "Панония". За последните пет години прави 4 самостоятелни изложби и участва в други колективни с живописните си платна. На 27 октомври беше открита четвъртата й подред изложба в "Галерия 10" в София.
"Мечтая хората по-често да виждат красотата около себе си"
"Рисуването е магичен акт и чрез него искам да предам частица щастие"
- Кога решихте, че ще се занимавате с изкуство?
- Подобни мисли ме споходиха след една случка още като много малка. Разхождах се с баба ми по улицата и нестихващо плачех за някаква детска дреболия. Тя обаче не успяваше да ме успокои, а отчаяният ми рев привлече вниманието на мил дядо с шлифер. Той се приближи до нас, усмихна ми се съмишленически, извади от джоба си малко тефтерче и ме нарисува с няколко бързи щриха. Слисана, веднага престанах да плача, а на лицето ми грейна усмивка. Стори ми се като някакъв вълшебник. Впоследствие осъзнах, че рисуването е наистина магичен акт и чрез него искам да предам на останалите частицата щастие и удовлетворението, което то ми носи.
- Кое е вашето вдъхновение?
- Вдъхновявам се от малките, трогателни, прости и смешни неща, които се случват около нас всекидневно и които, залутани в рутината, понякога отминаваме безразлично. Чрез картините си се надявам да припомня за фантастичната, макар и понякога абсурдна комедия, която ни заобикаля. Вдъхновявам се от възможността да изразя чрез цветове и форми нещата от живота по начина, по който съм ги усетила, видяла от пръв поглед, да представя как усещам музиката чрез цветове.
- Разкажете ни повече за последната ви изложба.
- Харесва ми да гледам на тази изложба като на визуален дневник, който съм водила през последните две години. Във всяка картина е закодирано дадено изживяване или силно чувство, обзело ме в определен момент. Това е моят начин да запечатвам това, което искам да запазя завинаги в себе си, и да го споделя с другите.
- Кои са любимите ви художници и защо?
- Много са творците, които са ми повлияли, те са варирали спрямо етапите от живота ми, настроенията и откритията ми в дадения момент. Във всеки ме е привлякло нещо специфично и уникално, но общото помежду им е вълшебството, с което съзираш света, след като си се докоснал до изкуството им.
- Какво ви дава контактът с хората, които разглеждат и купуват вашите картини?
- Силно ме зарежда личният свят на зрителите, който те ми разкриват, разказвайки ми какво виждат и усещат в моите картини. Нещо подобно на мастилените петна на Роршах, но вместо определена фигура хората виждат цяла история, случка, емоция, които винаги са уникални и вдъхновяващи.
- Какви са предизвикателствата пред един художник в България?
- Като че ли се налага в обществото мнението, че изкуството е лукс, предопределен само за по-заможните, притежаващо определена степен на недостъпност. Смятам обаче, че това малко по малко се променя в положителна посока и хората все по-често осъзнават, че нуждата от изкуство и красота е естествена и се стремят да я задоволяват както всяка друга.
- Каква изложба искате да направите? За какво мечтаете?
- Това ще бъде следващата ми изложба, ще ви поканя. Мечтая хората по-често да виждат красотата около себе си и да й се радват.
При откриването на изложбата на Дафина Моллова художникът Чавдар Вълов сподели:
Ако има характеристика с определящо значение за изкуството, то това е неговата истинност - безхитростният интуитивен подтик за сътворение и неподправеният визуален език на произведението. В тоя смисъл живописната експозиция в "Галерия 10", представяща творбите на Дафина Моллова, несъмнено потвърждава присъствието на онова изкуство, за което се говори с приповдигнатия речник на възхищението. Цветовете върху платната придобиват звучността на приказни мелодии. Прозрачният, почти стъкловиден ефект на колорита пренася погледа с лекота навътре в това фантастично пространство, изградено с такива импулси на четката - закономерни като дишането. Самата динамика на впечатлението е уловена в нейното трептене и жива е поставена в рамка. Изобразителността е ненаподобяваща, но разказваща така образно като странен събеседник на сутрешно кафе. Стилът е определено чувствен и докосва по вълшебен начин ума на зрителя, карайки го да продължи да фантазира гледки, случки и персонажи. Уникалността на тези цветни излияния е в улавянето на същността на видяното и препредаването й на такава висока скорост, с такова трептене и с такава лекота, че професионалният анализ отстъпва респектиран пред тая очарователна илюзия, и прочитайки заглавието "Цяла сутрин си тананиках една и съща мелодия" - започва да я чува.