24 Декември 2024вторник05:42 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

На фокус

"Реформата" на ВиК сектора доведе до масов воден режим

Въпреки похарчените милиарди левове 400 хиляди българи изкараха лятото на сухо

/ брой: 179

автор:Евгени Гаврилов

visibility 3424

Само в 5 от 28 области на страната няма селища, които да са под някаква форма на воден режим. В общо 92 общини изпитват проблеми с редовното водоснабдяване за битови нужди. Оправдание за сегашната ситуация е  очаквана - рекордно високите  температури през това лято и засушаването. Засегнатите градове и села са близо 300, в тях живеят близо 400 хиляди души. Според експертите МРРБ и КЕВР , близо 15% от населението на страната изпитва проблем с редовното и качествено водоснабдяване. Но проблемът не е само в сушата и високите температури. Освен жегата и сушата, лошото управление на водните ресурси са сред проблемите за безводието. За лошата ВиК мрежа се говори от години, въпреки милиардите вложени инвестиции. Оказва се, че загубите не са само от тръбите. В много от случаите това са кражби, които не могат да бъдат установени.
ВиК дружествата в някои общини отчитат рекордни загуби на вода, достигащи до близо 84%, показват данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Най-големи загуби отчита ВиК Шумен, където загубите са 83,72% през миналата година, при 82,12% през 2022 г. или това означава по 36,38 кубика на километър на ден. Над 80 на сто са загубите на вода още във ВиК Перник и ВиК Сливен. Над 78 на сто пък стигат те във ВиК Монтана, около 72 на сто са във Ямбол, Хасково, Търговище, София област и Добрич.
За Софийска област загубите на вода възлизат на 20,83 куб. м на километър на ден. Само пет дружества отичат, че губят под половината от доставяната вода и това са Русе, Смолян, Кърджали, Видин и Благоевград, където на ден течовете са под 10 куб. метра но километър. За миналата година спрямо 2022 г. почти няма промяна в отчетените загуби на вода в отделните дружества, което означава, че загубите по водопреносната мрежа остават големи.
Друг проблем е пръснатата отговорност за водохранилищата. Четири министерства отговарят под някаква форма за водата за битови, напоителни и бизнес нужди. Ако извадим от статистиката изчислявания дебит река Дунав, България се превръща във водно бедна държава. Освен това средно с 20% са по-празни язовирите у нас днес, спрямо същия период на миналата година.
Това е реалният резултат от реформата във ВиК сектора, за която се говори повече от четвърт век. Първият заем за целта бе отпуснат през далечната 1998 г. от Световната банка, а след като страната ни стана член на ЕС за подобряване на водоснабдяването разчитаме повече на пари от Брюксел. Ако България подобрява водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да имат българите качествена услуга. До този извод стигна Световната банка при писането на водната стратегия на страната. През последните години във ВиК сектора у нас са наливани по 167 млн. лв. годишно. За да се справим с пречистването на отпадните води, да се намалят загубите и се повиши качеството, през следващите години във ВиК сектора трябва да се вложат близо 12 млрд. евро. Само 40% от тези пари могат да дойдат като безвъзмездна помощ от ЕС, другата част трябва да се осигури със заеми.

Окрупняване

Никой не се наема да изчисли с колко ще поскъпне водата, ако се направят тези инвестиции, но според експерти през следващия четвърт век за водни помощи ще трябват към 300 млн. лв. годишно, защото цените ще станат такива, че най-бедните няма да могат да си ги позволят. От сегашните 66 ВиК дружества в България трябва да останат 28, пише още в стратегията. Правилото е, че не трябва да има фирми с под 250 000 абонати, тъй като, ако паднат под този брой клиенти, ще бъдат неефективни. Окрупняването в сектора започна, но то срещна тихия отпор на засегнатите - общините и самите ВиК дружества.
Както вече стана дума през следващите 10 години е необходимо да бъдат инвестирани близо 12 млрд. евро. във водния сектор. В същото време основните средства за инвестиции в сектора са около десет пъти по-малко. Те са по линия на европейските фондове като по програма "Околна среда" са предвидени около 1 млрд. евро и още около 100 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони. Така близо 3,5 млн. българи, които очакват по-добри ВиК услуги и по-малко загуба на вода по остарялата водопроводна и канализационна мрежа, продължат да чакат и сега. И макар че през последните години цената на водата в страната постоянно да се увеличава с аргумента, че трябват инвестиции за намаляване течовете по мрежата, в някои градове поскъпването стигна 10%, загубите при преноса на животворната  течност не спадат ни най-малко, дори нарастват.

Загуби

Данни на КЕВР показват , че на всеки сто километра от водоснабдителната мрежа се случват по 85 аварии годишно, а при канализацията авариите са 200 на сто километра. Близо половината водомери са извън техническа годност и вероятно неизправни, което също е проблем за отчитането и фактурирането на подадената вода.
В крайна сметка излиза, че водният сектор прави каквото си иска с получаваните в повече приходи от увеличаването на цената на ВиК услугите, които по никакъв начин не се подобряват, а КЕВР е безсилна да предприеме друго освен да продължи да увеличава цената на водата.
Според ВиК експерти проблемът може да бъде решен, ако се въведе лицензионен режим за ВиК операторите по примера на дружествата, занимаващи се с разпределение и снабдяване с ток и газ. В момента няма такова възможност, а лицензионният режим допуска намеса на КЕВР при неизпълнение на ангажиментите на съответното ВиК и отнемане на лиценза му за работа. Основната причина за този омагьосан кръг с проблемите на водния сектор е липсата на реформа в сектора, въпреки че за нея се говори от години и Еврокомисията изрично обвърза извършването с отпускането на пари от еврофондовете за ВиК инфраструктура.

Зониране

Освен всичко друго се оказва, че ВиК дружества не правят нищо за бързото откриване на течове в мрежата. Това може да стане със зонирането на мрежата на дадена територия и да се измерва количеството преминаваща вода от зона в зона. По този начин операторът ще може следи отделните части на мрежата и ще може да определи местата, които са с по-големи загуби, за да планира мерки за тяхното отстраняване. За 2017 г. едва 15 процента от тези зони, които трябва да бъдат изградени в България, са факт. Това показва, че ВиК операторите нямат надеждни данни за входа на водоснабдителната система. Отделно е недостатъчното инвестиране в мрежата, въпреки вкараните в цената на водата необходими вложения за рехабилитацията на водопроводи и канализация. От анализа на КЕВР не става ясно и колко е средното неизпълнение на планираните и остойностени в цената инвестиции. В документа се посочва, че общо вложените пари в сектора са 193 млн. лв., от които 96 млн. лв. са на практика безвъзмездно отпуснати средства от министерствата на околната среда - 28 млн. лв., от регионалното развитие - 26.77 млн. лв., и от оперативната програма "Околна среда" - над 42 млн. лв.Тази сума е прекалено малка на фона на изчислените необходими за отрасъла средства от 12 млрд. евро.

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 19886

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 18049

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 20297

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 21920

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 19335

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 19463

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 16711

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 17197

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 27679

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 23077

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 19604

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 18390

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ