Интервю
Борис Попиванов:
Борисов губи контрол върху ситуацията
Ген. Радев се открои като алтернатива не на Калфин или Дончева, а на ГЕРБ и Цачева, смята политологът
/ брой: 239
Борис Петров Попиванов е роден на 20.07.1981 г. в София. Завършва Първа английска езикова гимназия в столицата. Възпитаник е на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е главен асистент по политически системи и идеологии, доктор по политология. Експерт е в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Участник в редица национални и международни проекти, автор на около 30 научни публикации в областта на гражданството и политическото представителство, политическите идеологии и младежката политика.
"Абсолютно недопустимо е две седмици преди вота ЦИК да не знае по какви правила се провежда"
- Г-н Попиванов, в последната седмица наблюдаваме интересни събития в Народното събрание. Първо депутатите си гласуваха изненадваща почивка, след това я отмениха, после се разшумя около квадратчето в бюлетината "Не подкрепям никого", последва реакция на премиера Бойко Борисов към коалиционните партньори. Накрая всичко си е по старому в кабинета. Какъв беше смисълът от всичко това?
- Смисълът беше Борисов да покаже, че е началник, че каквото и да става, той решава. Размаханият пръст към партньорите ги уплаши и едва след първоначалния стрес те започнаха отново да се обясняват и да се преструват на принципни. Но Борисов наказа и собствената си парламентарна група, въобразила си, че знае какво прави и следва своя линия. Депутатите от ГЕРБ наивно смятаха, че щом са решили ваканция, ще бъде ваканция. Решиха друго, като за пореден път изтриха с гума досегашните си изявления. Да, премиерът предложи ново изпълнение на "Батальонът се строява". Самият факт, че му се налага да го прави все по-често, обаче е ясен симптом, че постепенно губи контрол върху ситуацията.
- В пространството все повече витае усещането, че Реформаторският блок и Патриотичният фронт са готови на много компромиси, за да останат във властта, така ли е?
- Изглежда, че са готови дори на повече компромиси, отколкото можем да си представим. Помним позите им от първата година на мандата. Тогава те всячески се стараеха да представят компромисите си за исторически и да защитят бързо отстъпената територия с твърдения за големите ползи, които отстъпките им са принесли на страната. Сега и подобни претенции липсват. Остава немощното оправдание: да не дадем властта на БСП и ДПС. Стоманената им принципност излезе каучукова и могат да я огъват във всички възможни посоки.
- Наблюдаваме доста неадекватни процеси в Реформаторския блок. Един ден министрите на блока подкрепят правителството, малко по-късно един от тях - Николай Ненчев, каза, че ще иска предсрочни избори, след това застава плътно до премиера Борисов. Какво е това поведение?
- Поведение на министър, който след толкова време продължава да няма никаква представа какво е да стоиш начело на отбраната. Разбирането на Ненчев за отбрана май е да прави всичко, за да отбранява кадровите си находки в министерството и авантюрите си в обновлението на авиацията. Пределно забавният интернет сайт на партията му го величае като стожер на евроатлантизма и единствен подготвен за битката с Русия. За битката с Русия не знам, но битката за политическо достойнство е голямо предизвикателство за него.
- Партията на Радан Кънев също е в Реформаторския блок, с който имат обща кандидатура за президентския вот, но продължават да се правят на опозиция.
- Борисов и Кънев играят сложен политически танц, белязан от стъпки на голяма близост, но и от настъпване на крака и ритане по кокалчетата. ДСБ вече година опитва да опровергае класическата логика на Аристотел - че не може да е вярно дадено твърдение и неговото логическо отрицание. В партията на Кънев, напротив, са убедени, че едновременно вярно е и това, че са в управлението, и това, че са в опозиция. От една страна, натрапват на Борисов свои кадри на всички равнища, от друга, претендират да не носят никаква отговорност за нищо. ДСБ е външнополитическият партньор на Борисов, онзи, който поддържа прозападната му геополитическа линия. Коалицията между тях по тези въпроси не е разваляна. Но цената накрая я плаща Борисов, защото други му налагат например кандидатури като тази на Кристалина Георгиева за ООН, но върху него пада недоволството на суперсили, световни дипломати и големи медии. Премиерът е достатъчно искрен, когато се оплаква, че ДСБ само му тежат, уверен съм, че с удоволствие би ги махнал, но също толкова ясно е, че го е страх от последиците.
- Премиерът Борисов няколко пъти заплаши с оставка на кабината. Трябва ли да се чувстваме заплашени?
- И друг път съм казвал, че това е все едно да плаши куче със салам. Заплашен трябва да се чувства самият Борисов. Властта му е под силен натиск от много посоки: разпадащо се управляващо мнозинство, растяща загуба на контрол върху парламентарната група, свиваща се международна подкрепа, влошаваща се социална и икономическа ситуация в страната. Когато две трети от общините се намират в състояние на фактически фалит или на прага му, когато оперативните програми вървят към доизживяване и вече почти не инжектират бизнеса, когато малкият бизнес продължава да е в примката на монополите, а бюджетът се кърпи само с нови и нови заеми, рискът от срутване вече е много висок. Единствената поука, която Борисов извлече от провала на първия си мандат, е да не допуска финансовият министър да декларира в медиите нахалство и антисоциалност. Не е достатъчно. За съжаление на всички нас симптомите на пореден неуспех са налице. Въпросът е поуки да си извади българската публичност. Не сме напреднали много, щом Симеон Дянков отново е авторитет и дава съвети от екрана какво да се прави и какво не.
- Предизборната кампания е в разгара си. Случващото се в парламента ще й се отрази ли? Предстоят и промени в Изборния кодекс.
- Отразява се негативно и усилва отвращението на хората от политиката и политиците. Свикнали сме промени в изборното законодателство да се правят в "12 без 5", сегашните обаче изглеждат като в "12 и една минута". Абсолютно недопустимо е две седмици преди вота ЦИК да не знае по какви правила се провежда. Ами преобучавания на районни и секционни комисии, ами протоколи, ами всичко, което върви с организацията на изборния процес? Пак създават предпоставки за изборен хаос, който може да бъде много удобен за управляващите.
- Като основни опоненти се очертават кандидатите на ГЕРБ и БСП - Цецка Цачева и Румен Радев. Цачева ще успее ли да събере гласове извън ГЕРБ, а генерал Радев ще пребори ли конкуренцията вляво?
- Преди всичко за мен важен е въпросът дали ще имаме честни избори, дали ще се гарантира прозрачността на изборния процес. Това е задачата на наблюдатели, застъпници, на членовете на секционните комисии, но и на партиите, особено опозиционните. Кампанията си е кампания, но участниците трябва много да внимават именно в изборния ден и нощ. Само когато състезанието е относително честно, можем да анализираме шансовете на състезателите.
Първоначално БСП бе подложена на силни удари по много линии. Оспорено беше допитването, критики се понесоха върху формата на избор на кандидата. Изобилието на бивши министри и депутати от партията като кандидати на други формации сякаш постави левицата в състояние да се бори със самата себе си, докато дясното триумфира. Не се получи така. БСП излезе от капана и нейният кандидат вече се открои като алтернатива не на Калфин или Дончева, а на ГЕРБ и Цачева. Ако не допусне грешки по този път, шансовете на Радев за обрат на вота стават реални.
Колкото до Цачева, тя консумира както негативите на правителството от последните месеци, така и относително ниския обществен авторитет, с който се ползва. За много от нещата, които й се стоварват, тя не е виновна. Носи вина обаче, че се остави да я вкарат в обяснителен режим относно комунистическата й биография. Репликата на Борисов, че нямал намерение да осигурява петгодишен мандат на една комунистическа фамилия, трябваше да уязви Бокова, но сега се връща върху собствената му президентска номинация.
- Каква ще бъде ролята на ДПС в президентския вот?
- ДПС твърдят, че искат предсрочни избори и нова политическа конфигурация. На този етап това минава през загуба на Цачева на президентските избори. Вярно е, че правителството наскоро целево субсидира редица общини, управлявани от ДПС. Но също така е вярно, че в дългосрочен план стремежът за всевластие на ГЕРБ ще започне да свива примката около бизнесите в общините на ДПС. Непосредственият тактически икономически интерес при ДПС навярно сочи към ГЕРБ, но в стратегически план те нямат нужда от ГЕРБ като партия-държава. Решението кого да подкрепят на балотаж вероятно ще бъде взето въз основа на тези съображения.
- Референдумът ще повлияе ли на изборната активност?
- Не мисля. Референдумът остана в сянка на другите политически страсти и ми се струва, че това донякъде е нормално. Досегашната ни практика, за съжаление, показва, че нищо не следва от проведените референдуми. Така че не виждам защо да има голям ентусиазъм сред публиката и в този случай.
- Изборите ще променят ли политическата посока на страната?
- Струва ми се, че да. Независимо кой ще бъде избран за президент. Политическият модел, установен през 2014 г., вече много трудно може да бъде удържан. Той се разпада. Разбира се, не изключвам възможността агонията му да продължи по-дълго от очакваното.