Близо 60% достига сивата икономика

Средните оценки на работодателите за размера на сивата икономика у нас показват, че тя е 42,2 на сто, а според гражданите тя е 58%. Това показват данни от изследване, оповестено вчера на форум, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Изследването е направено чрез допитване сред представители на бизнеса и граждани. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви, че над 10 млрд. лева годишно не влизат в хазната заради сивата икономика.

Според изследване на австрийски икономически институт, оповестено наскоро, сивата икономика у нас е сред най-високите в ЕС и е около 37 на сто от БВП. Според Националния статистически институт неформалната икономика е 10,4 процента от БВП за 2008 г., като по предварителни данни се очаква резултатът за 2009 г. да е приблизително същият.

В изследването на АИКБ оценките за обхвата на сенчестата икономика са различни както между двете изследвани групи, така и в тях. Над 23% от хората са посочили, че според тях сивата икономика е над 75%. Между 51 и 75 на сто дял на сивата икономика посочват 28% от хората. А най-голям дял от тях - близо 30 на сто, смятат, че неформалният сектор е между 41 и 50%. Най голямата част от бизнеса - около 34%, твърдят, че сивата икономика е между 11 и 30 процента. 21,3 от работодателите посочват, че тя е между 41 и 50%, а 19,7 на сто от тях твърдят, че сивият сектор е погълнал между 31 и 40 на сто от икономиката.

 Най-голям дял от гражданите - 52,8 на сто, смятат, че за последните три години сивата икономика е нараснала. Това мнение споделя и 37,7% от бизнеса. Социологът Емилия Ченгелова обясни, че очакванията са за още по-голям ръст на сивия сектор. Явлението е взело много сериозни размери. Въобще не става дума за 25-30%, каза тя. Например всички, участвали в анкетата с доход над 1500 лева, считат, че сивата икономика е над 75%. Неформалната икономика се разбира като добра предприемаческа изява, посочи експертът. Обикновено предприемачите правели "дребни хитрини" и не отчитали около 5-10 процента от оборотите си.

Секторите, които са "първенци" в сивия сектор, са - строителство, туризъм и здравеопазване. За последната година черната листа на работилите без трудов договор са Кърджали - 38,9%, Смолян - 35,3 на сто, и София област - 30,6%. За последните десет години относителните дялове на хората, посочили, че са работили в сивия сектор, се оглавява от Монтана. Там 62 на сто са посочили, че са били в сивата икономика. Следват Ямбол - с 44,4 на сто, Велико Търново - 38,9%, Кюстендил - 38,8%, Пазарджик - с 38,1 на сто, Смолян - 35,3%, Перник и Кърджали - по 33,3%,  Враца и Сливен - по 30%, Стара Загора - 29,2%, Шумен - с 28,2 на сто, Търговище - 27,8%, София-град - 25,2%, и Варна - с 23,3%.

Според проведените интервюта сред бизнеса и населението причината за високия дял на сивата икономика у нас е липсата на контрол от страна на държавата. Малките фирми са основните носители на сиви практики, но техните нарушения са по-малки, докато големите фирми правят по-малко, но по-големи нарушения, сочи още изследването.