В Западен Берлин тачат спасителят на Европа от фашизма

За мен беше покъртително да видя как в Западен Берлин тачат паметника на съветската армия и как го рушим в родната ми София, в този момент наистина имах усещането, че идвам от някаква варварска държава. Това сподели за ДУМА председателят на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова, която наскоро бе в Германия.
Паметникът в Тиргартен е зад Бранденбургската врата, сравнително близо до нея, разказва тя. Представлява една висока централна колона, отгоре с фигурата на съветски войник, отстрани има няколко по-малки колони. Пред колона има няколко метални венци, направени за поднасяне на цветя и венци, но самите те стоят като положени венци. От двете страни на мемориалния комплекс има не макети, а истински танкове Т-34 и артилерийски оръдия от времето на войната. На колоната е написан на руски език "Вечная слава героям, павшим за независимость Советското союза 1941-1945". Зад този внушителен монумент има много голяма фотоизложба, наречена "Битката за Берлин". Тя е под грамадно стъкло, за да не се повреди експозицията от дъжда и снега.
Впечатляващото беше, че въпреки много силния дъжд и въпреки студа, идваха хора, и то млади хора, и поднасяха цветя на паметника. Нищо не бе поругано,

нищо не бе изцапано, надраскано никакви графити.

Личи уважителното отношение към подвига на хора, които са спасили Европа от фашизма. Немците отдават заслужена почит. Аз оставам с впечатление, че в Германия, поне от разговорите, които имах, се смята за върховна обида да се нарече някой, че е фашист. Те имат, не знам как да го кажа - комплекс ли, чувство за вина ли, покаяние ли - заради тези злини, които е предизвикал Хитлер. Това е нещо, което те носят в себе си. За мен беше покъртително да видя всичко това и в същото време да прочета, че в България разрушават Паметника на Съветската армия. В този момент наистина имах усещането, че идвам от някаква варварска държава.
Мои приятели, германци, бяха тук преди време и когато отидоха в Пловдив, сложиха цветя пред паметника на Альоша. Това са съвременни немци, не от онова по-старото поколение, но те знаят какво означава този паметник, знаят историята.
Така стоят нещата с отношението на немците към съветските паметници, но знаем как изглежда паметника във Виена, в Будапеща, в Братислава. Виждала съм паметника на съветската армия във Виена, също прекрасно поддържан. На една от колоните е изписана цялата заповед на Сталин за настъплението и освобождаването на Виена - с подписа му, със златни букви, на руски език. И никой не я осквернява, не задрасква, не изтръгва.
Да, това което ние позволихме и което стана, наистина е варварство и диващина, не спестяваше гнева си събеседничката на ДУМА. Нямам други думи за толкова грубо потъпкване на всякакви норми. Никой не зачита споразумението от 1992 година за приятелство с Русия. Освен това има друго споразумение за паметниците, че трябва взаимно да ги пазим. Нищо от това не се зачита. Мои приятели от Австрия споделят,

че австрийците осъдително се отнасят

към нашите действия с демонтирането на паметника. Те това също не го проумяват. Нормален мозък не може да проумее защо ние не зачитаме паметта, не говоря вече за историческите традиции, за това, че столетия сме свързани с Русия, по линия на религията, културата, езика, хиляди са нещата.
Ами преди време подпалиха паметника на българо-съветската дружба във Варна, след което бутнаха бюста на граф Игнатиев. „Графът на българите“, както пише Калина Канева в книгата си, който е ратувал и е работил за Санстефанска България, та ето ние му свалихме бюста.
Но това, което отново ме впечатли, беше в Лайпциг, знаем всички за Лайпцигския процес, разшири темата г-жа Снежана Тодорова. В тази внушителна сграда, в която се е провеждал процеса, сега се намира германския апелативен съд. Тази институция заседава в същата зала, в която се е провеждал Лайпцигския процес.
Запазен е духът на онова време, макар всичко да е обновено. Сградата е много стара, с много
красиви скулптури и орнаменти. Тя е отворена, можеш да влезеш и да я разгледаш. Каква беше моята приятна изненада, когато на вратата на тази заседателна зала, видях една голяма табела, в която се разказва за процеса и за българския антифашист Георги Димитров. А отстрани улицата се казва "Димитровщрасе". И аз, коренячката софиянка, си помислих, че в моя роден град нямаме нищо за Георги Димитров - всичко премахнахме. Ако споменем името Георги Димитров, винаги е с негативен знак. Къщата му улица "Опълченска", в която е живял, се руши, тя е порутина, няма улица на името на Георги Димитров, няма нито един знак за него. А там го тачат. Да, някогашният булевард "Георги Димитров" сега е "Мария Луиза" и знам, че опонентите ще кажат, че преди 1944 година се е казвал "Мария Луиза". Добре, решили сме да върнем всичко, както е било, но защо не кръстим още една улица на името на героя от Лайпциг.
Това е ужасно, което правим - незачитане на паметта, пренаписване на историята. Всичко
трябва да бъде заличено. Това е някаква обща политика, тя не се отнася само за България, тя е общоевропейска политика. У нас обаче това са настроения на определена прослойка в нашето общество, но не на голяма част от хората. Народът е настроен по друг начин. Излизаш от София и го виждаш", маркира ръководителката на СБЖ.

Гробищен парк на загинали съветски войници

Мемориалният комплекс на съветската армия в парка Големия Тиргартен е един от трите в Берлин, издигнати в Берлин. Другите два с Трептов парк и в парка Шьонхолцер-Хайде в берлинския окръг Панков. При щурма на хитлеристката столица в последния етап от Великата отечествена война от 1941-1945 г. загиват общо 20 000 съветски войници, в памет на които са построени трите мемориала. Тържественото откриване на паметника в Западен Берлин се е състоя на 11 ноември 1945 г. тогава районът е бил част от британската окупационна зона. На тържеството са присъствали военните коменданти на съветската, британската, американската и френската окупационни зони.
Централната колона с бронзовия войник отгоре е украсена с герба на вече несъществуващата страна победителка СССР. На колоните встрани от нея са изписани имената на загиналите войници.
Зад гърба на бронзовия войник има малък гробищен парк с тленните останки на съветските войници, загинали в битките за Берлин. Не е възможно да се установи точният брой на войниците, намерили вечен покой на това място. Но според наличните данни той може да варира от 2000 до 2500 души.
Мемориалът в Тиргартен едва не стана жертва на събитията в Украйна. Представители на германската общественост изпратиха петиция до Бундестага, в която поискаха танковете да бъдат премахнати от паметника като „ужасни символи на войната“. Германските власти обаче официално обявиха, че няма да направят това, тъй като подобна стъпка би била пряко нарушение на международни споразумения. Говорителят на германското правителство Георг Щрайтер заяви, че страната му е поела ангажимент да се грижи и съхрани мемориала в парка Тиргартен още през 1990 г. и ще продължи да изпълнява задълженията си и в бъдеще.