Тенджерите като аргумент
/ брой: 89
Спомняте си този символичен в гнева си и мъчително натрапващ се звук, характерен за много протести (най-вече срещу гладорията и недоимъка) по време на мъчителния преход към "истинската" демокрация у нас. Не е наш патент, разбира се, но по естеството на заложения в него смисъл е станал популярен по света. Така, както и в неделя, след края на изборите във Венецуела, противниците на "чавизма" нагледно озвучиха настроенията си.
Социализъм се гради трудно, особено ако мирният му възход означава да предложиш честна, при това априори недолюбвана от някои сили програма, която трябва да спечели вярата и подкрепата на народа ти, за да те последва той. В това Уго Чавес успя. Народът му повярва и пое тежестите на прехода към социалното равенство. Повярва му и почти цялата Латинска Америка.
Преждевременната смърт на Чавес постави Венецуела пред ново огромно изпитание. Това, което страната постигна - оттърсването от колониалното заробване, бе поставено на карта и новият лидер на страната Николас Мадуро изведнъж се изправи пред една странно подсилена опозиция. Стана ясно, че "големият брат" на Венецуела - Вашингтон, стои и тук съвсем открито в дъното на финансовото подклаждане на "подбудите", прокламирани от опозицията на Чавес. Програмите и на двамата основни претенденти бяха насочени, общо взето, в една посока, но реваншизмът на монополите лъсна. Тенджерите пак се появиха, но чий е аргументът?