Сирийски трели в игричките на Запада...
/ брой: 149
Как се гради демокрация? На подобен въпрос днес вече не е трудно да се отговори, стига да се поровим в интернет, където изобилства от исторически доказани примери.
А как се присажда демокрация? Това вече е въпрос с повишена трудност, чийто честен отговор по различни причини би затруднил и свръхопитни и ловки дипломати и политици, свикнали поради рутина или дебелоочие винаги да ползват като аргумент "правото си" да прилагат в международната политика двойни станадарти. И понеже говорихме за честен отговор, то световната мрежа почти със сигурност би се задъхала, ако не и блокирала... Видяхме тези похвати през Арабската пролет. Резултатите - Кръв и Ислямизация под благосклонния поглед на вездесъщия и всепроникващ Запад.
Утре в Женева започва поредният спектакъл, на който за кой ли път ще се говори за война, за мир, и на който отново ще се налива масло в огъня. Познайте от кого! Усилията на международната дипломация през последните месеци за прекратяването на кръвопролитията в Сирия определено отново удариха на камък. Най-малкото - заради напъните на световните "демократични сили" да въдворят с думи, но без дела, лелеяния от сирийския народ очевидно труден за постигане мир. Според собствените си представи. Нищо, че специалният пратеник на СС на ООН Кофи Анан вече почти бе достигнал до финалната права за поне "спокойни и конструктивни преговори", при това и със съгласието на Русия и Китай. Междувременно Западът отхвърли предложението, макар засега не окочателно, за участието и на Иран в преговорите за омиротворяването на Сирия. Особено остра бе напълно обяснимата реакция на САЩ, за която руският въшен министър Сергей Лавров директно обвини американската адмистрация в използването на отдавна познатите ни "два аршина". Дотук нищо ново. Познато прозвуча и реакцията на сирийската опозиция, която, очевидно подбутвана от стимулиращите обещания на заинтересувания от финала на драмата Запад, категорично обяви, че ще седне на масата за преговори само с уговорката "без Башар Асад!". Интересно как биха изглеждали преговори между две враждуващи страни, едната от които напълно легитимна в качеството си на държавна власт, при което нейният ръководител не се допуска дори за дискусии по разрешаването на ситуацията. При това почти напълно обкръжена и в състояние на реална война.
Добрите учители се познават отдалече. Учениците им ги тачат и уважават. В горния случай кой кого, доколко и докога ще тачи, е въпрос изключително спорен. Заиграването на Запада с ислямистките кръгове, претендиращи за поредната територия от арабския свят, по логика и по традиция няма да трае дълго. В тази къса като срок дистанция геополитическите интереси на САЩ за трайно доминиране в Близкия изток едва ли ще бъдат удовлетворени.
Пак обаче остава една скрита карта - тази за финалното надцакване на основния всъщност противник. Сещаме се всички - на Русия. Наред е Женева, а там всичко ще си проличи доста по-ясно.