САЩ се превърнаха в Системни Американски Щети
Измамата и задкулисието се превръщат в емблема на външната политика на Вашингтон
/ брой: 73
САЩ и Великобритания превърнаха измамата в политика. От шашмата те са изфабрикували "факел на истината", който да осветява техните "ценности". Всъщност обаче те наподобяват лекар, който лекува рака на пушач с никотин.
Сюжетите със Скрипал, измамата с химическата атака в сирийския град Дума, преформатирана в "причина" за последвалите удари срещу Сирия, са най-новото потвърждение на този извод. Има обаче една особеност - при САЩ (и Великобритания) измамата като геополитическа хватка, като инструментариум на външната политика е генетично закодирана. Тя е вкоренена в историческата им традиция.
От 1898 г. не една и две войни или въоръжени конфликти Америка е подпалвала с измами. Това през март тази година напомни в своя статия в "Америкън кънсърватив" не кой да е, а 79-годишният американски политик Патрик Бюкенън, който е бил съветник на трима президенти - Ричард Никсън, Джерад Форд и Роналд Рейгън. Статията бе озаглавена "Путин ли е поръчал покушението срещу Скрипал?". "Хайде да си спомним следното", започва ветеранът с първия от серията отрезвителни примери: "Научихме, че испанците през 1898 г. не са взривили крайцера "Мен" в пристанището на Хавана, което предизвика войната между Испания и САЩ". В тази война САЩ завладяват Куба, Пуерто Рико и Филипините, които са на другия край на света. И трите територии са принадлежали на Испания от XVI век. Те са били открити от нея два века, преди историята да реши дали да зачева Америка. Но лъжата с взривения кораб сработва, нищо чудно във Вашингтон да са си казали, че историята може да се прави с менте събития. Между другото с войната срещу Испания през 1898 г. започва външнополитическата експанзия на САЩ, която ще доведе до милиони, но вече не менте, а истински жертви, повечето от които са цивилни хора.
Патрик Бюканън преминава към втория пример: "Историята за нападенията на северновиетнамските торпедни катери срещу американските бойни кораби в Тонкинския залив, довела до приемането на Тонкинската резолюция и гибелта на 58 000 американци във Виетнам, се оказа не съвсем вярна". Става дума за серия от инциденти през 1964 г., провокирани именно от САЩ, за да нанесат въздушен удар срещу Северен Виетнам и впоследствие и да започнат продължилата близо 11 години Виетнамската война. И завършила с пълното поражение на Америка. Нищо че в един момент нейните войници, които се биели за тържеството на измамата, са достигнали половин милиони души. Освен обаче броят на жертвите, посочен от Бюканън, в тази война загинаха и 2 млн. мирни виетнамци и 1,1 млн. виетнамски войници.
Скалъпен повод за война срещу Испания в Карибския регион, после и срещу Виетнам чак в Азия - САЩ не са ли се превърнали
в Световни Американски Щети?
Патрик Бюканън не спестява и третия пример: "През 2003 г. започнахме войната в Ирак, за да бъде лишена тази страна от оръжия за масово поразяване, което впоследствие изяснихме, че не е имало у Садам Хюсеин. 4500 американски военнослужещи платиха с живота си за прибързаните изводи, а хиляди бяха ранени".
Накрая в статията си Патрик Бюканън призовава сънародниците си да осмислят изложените от него факти, преди да започнат втора студена война с Русия.
В Уикипедия може да се прочете, че загубите на гражданското население в иракската война (2003-2011 г.) не могат да бъдат установени с достатъчна точност и варират от 162 000 до 1,2 млн. - тук са включени и жертвите на пламналата междурелигиозна война след нахлуването на САЩ.
Въпреки значителната разлика в данните, все пак става дума за невинни жертви. Обаче на какво - на прибързаните или скалъпени поводи за война на Америка? По-скоро на второ - Саддам трябваше да бъде наказан по ред причини, включително защото смяташе да се откаже от долара при разплащането за нефта.
Само че така обявената цел за интервенция нямаше да бъде приета от света, затова и бе изфабрикувана лъжата с оръжията за масово поразяване. Ментетата като геополитически мотив бяха вече влезли в гена на американския подход към света. Виждаме, че минимум 162 000 иракчани бяха принесени в жертва на това геополитическо ноу-хау. На политиката на Системните американски щети? Едно уточнение: този и останалите етикети в статията важат не за самото американско общество, не за самите американци, а за управляващите в САЩ.
Чудно ли е тогава, че тази традиция вече се прилага и при следващите случаи и вече действа едва ли не като автопилот. Има две неоспорими обяснения защо са фалшификати обвиненията на Великобритания и САЩ срещу Русия за отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му. На практика обвиненията бяха отхвърлени от международна експертна инстанция, каквато е ОЗХО (Организацията за забрана на химическото оръжие). След направената проверката тя не видя нито веществото "Новичок", за което тръбеше Западът, нито Русия. Второто обяснение е, че Путин няма как да бъде заинтересован от ликвидирането на един преотстъпен предател по ред причини, от които най-често изтъкваната е предстоящото Световното първенство по футбол в страната му. Защо да дава повод на противниците си да оспорят, бойкотират и дори да отнемат руското домакинство на такъв високо имиджов форум, когато цял свят ще впери очи в страната му? Или пък защо му е на Путин да усложнява положението на страната си, насъсквайки Запада срещу нея с неизбежни ответни мерки - нови санкции, дипломатически, информационни и хибридни войни?
По принцип Русия с нищо не застрашава САЩ (и Великобритания) - не претендира за техни територии, не слага ръка в върху техните суровини, не им отнема пазари, дори е отворила пазара си за тях, не води нечестна търговия с тях, не воюва с техни съюзници, не убива и техни граждани. Реално няма причини за враждебна политика на Вашингтон (и Лондон) към Москва. Дори новите руски въоръжения бяха представени от Путин не като заплаха, а като възможност за преговори по очертаващия се нов стратегически баланс, по бъдещи споразумения за международна сигурност, каквито навремето бяха изработени от СССР и САЩ.
Такива са изводите на една нормална логика. Само че мозъкът на "дълбоката държава" във Вашингтон не работи с такава логика. Той е нажежен до червено, че Русия е станала равноправна сила, че води независима политика, че не са блокирани всички опции за общуване между Тръмп и Путин, съответно и усилията по нормализирането на двустранните отношения. Изобщо, че влошаването на тези отношения още не е станало необратимо. За да стане всичко това, му трябва нова студена война, а за нея му трябваше фалшификатът "Скрипал". Така "дълбоката държава" превърна САЩ
в Съвсем Американски Щуротии.
Или пък в Сигурни Американски Щети. Каквото си изберете.
Такава логика не работи и при верния британски булдог на САЩ в лицето на Тереза Мей (преди това на Тони Блеър за иракската война). Нейната пък сметка беше "Скрипал" да притъпи болезненото възприемане на "Брекзит" от британското общество, да вдигне залозите, които ще накарат Брюксел да прояви "солидарност" на фона на "руската заплаха" и да стане по-отстъпчив за исканите милиарди и други условия за излизане на Великобритания от ЕС. А защо не и прилапване на руски активи на британска територия. И понеже това не може да се обяви открито, преминава се към задкулисна политика с фалшификата "Скрипал".
А тези дни стана съвсем ясно с какво е отровен Скрипал. Истината изскочи от изследователски център в известната с неутралитета си Швейцария, който е анализирал пробите на ОЗХО от инцидента в Солсбъри. И така срещу Скрипалови е използвано веществото BZ, което е било на въоръжение в САЩ и Великобритания, а в Русия то не се е произвеждало. Информацията бе представена от руския външен министър Сергей Лавров, а досега той не е дал повод да се съмняваме нито в неговата информираност, нито в почтеността му. А кажете сега САЩ не са ли и
Сатанински Американски Щати?
И заедно с Великобритания не са ли мостра на нагло-саксонщината?
Стигаме и до т.нар. химическата атака в град Дума на 7 април, която САЩ, Великобритания и Франция изманипулираха като повод за ракетния удар на 14 април срещу Сирия. Подобно на случая "Скрипал" и тук трябва да се запитаме имал ли е сирийският лидер Башар Асад повод за химическа атака? За всеки запознат с обстановката в Сирия отговорът е не. Градът се намира в района Източна Гута, който доскоро бе държан от въоръжената ислямистка опозиция. Само че след поредица от успешни военни операции и преговори с руско посредничество 165 000 ислямисти заедно със семействата си се изнесоха от региона. Те вече са в северната зона за деескалация в провинция Идлиб, която е контролирана от Турция. В региона се развява и държавният флаг на Сирия, в него вече се върнали 60 000 жители. Има ли логика Асад да използва химическо оръжие, след като победата му е била вързана в кърпа? И да даде повод на Запада да му нанесе удар?
Но най-важното е друго. След превземането на Източна Гута изскочиха многобройни доказателства, че химическата атака в Дума е инсценировка. Според някои съобщения там бяха открити подземни съоръжения и 24 000 тона химическо оръжие, както и лаборатория за неговото производство. Те са били в ръцете на джихадистите.
Никаква химическа атака не е имало в сирийския град Дума, това пък констатира австрийското издание Contra Magazin. Единственият източник, който твърди обратното, е пристрастен и лоялен към западните държави (мрежата "Белите каски" - ред.), докато експертите на мястото на събитието съобщават за липсата на загинали или пострадали, пише изданието от също неутрална Австрия.
Стана също ясно, че разпространените кадри за обливането с вода на деца и хора се оказа постановка, разкрита от самите й участници. Руският ген. Игор Конашенков уточни, че бяха открити самите участници в заснемането на видеото с "последицата от атаката", които разказаха в подробности как са се правили снимките, в кои точно епизоди са участвали и какво са вършили. Участниците са били двама лекари от местната болница, които разкрили, че "пострадалите" не са имали признаци на отравяне.
"По време на оказването на първа медицинска помощ в болницата влязоха неизвестни хора. Някои от тях бяха с камери. Те започнаха да викат, да всяват паника и да обливат всички с вода от маркучите, викайки, че всички са поразени от отровни вещества (именно тези кадри се въртяха най-често по телевизиите - ред.) Когато пък снимките приключили, неизвестните бързо изчезнали", разказа генералът. Измамата с Дума е копипейст на фалшификата в Хан Шейхун отпреди година, който също бе използван за удар срещу Сирия. Там заснетите "жертви" на химическата атака излизаха развеселени от специалните чували, в които се слагат загиналите при инциденти. Освен това ОЗХО отказа да разследва на място, а направи това от Турция - дистанционно. И след такова разследване обвини Дамаск за атаката. Това е все едно следовател да предяви обвинение, без да е стъпил на местопрестъплението.
Цялата история с химическите оръжия в сирийския конфликт хвърля достатъчно съмнения в западната версия за случилото се на 7 април. Така например първото съобщение за използването му бе от 2013 г. - именно от джихадистите. Впоследствие Сирия се съгласи да ликвидира запасите си на химическите оръжия, което бе направено през 2015 година. Не липсваха обвинения, че режимът в Дамаск крие известни запаси, но никой не посочи поне едно такова място или склад. ЦРУ (и британският му събрат МИ-6) едва ли биха пропуснали такава възможност, ако се бяха докопали до такова място.
Съвпаденията на различни събития също говорят за инсценировка и фабрикуване на политиката. Инцидентът в Дума се случи, след показа на споменатите вече руски въоръжения, след като здравата зацикли случаят "Скрипал", след като Тръмп поздрави Путин с преизбирането му, срещу което настояваше "дълбоката държава" в лицето на съветниците му, и най-вече след речта на Тръмп в Охайо, че САЩ ще се махнат от Сирия.
Трябваше спешно да се изфабрикува причина, за да не стане това, да се измисли измама, с която да се прави политика. Ето как ракетните удари на 14 април се оказаха политическа шашма. Зловещото е, че лъжата и задкулисието се превръщат в емблема на САЩ дори и при вземането на крайни решения като войни или просто военни операции. Дори и при риск от световна война, че и ядрена война.
И тук, отваряйки леко блендата на темата, как да не си спомниш думите на бившия президент Джими Картър (1976-1980г.), че може да изброи 20-30 случая на американски военни операции в чужбина след Втората световна война. Или пък оценката на политолога Робърт Каган от 2015 г. във "Вашингтон пост", че след падането на Берлинската стена американските войски са нахлували на територията на други страни или са участвали в боеве в 19 от общо 25 години - над 75% от времето.
Изобщо Вашингтон си играе със света и международното положение като на борсата - спекулира със събития, ценности, обстоятелства, причини, последици. С държави, международни организации, НПО-та. Е, не са ли Спекулативни Американски Щати?
Така изглежда днес северният иракски град Мосул, който от 2014 до 2017 година бе под контрола на терористичната групировка "Ислямска държава". Руините му са последица от политиката на САЩ в Ирак и Сирия.
Снимка интернет