Самосъд на съвестта

Може би накъде подобно понятие съществува реално и сигурно е така. Въпросът е къде.
Вчера съдът в Хановер започна разглеждането на делото срещу бившия германски президент Кристиан Вулф, обвинен, че възползвайки се от служебното си положение, е получил лични изгоди, възлизащи на 719 евро и 40 цента. Какъв ще е изходът от този процес не се наемам да гадая.
В Румъния премиерът Виктор Понта обвини президента Бъсеску в злоупотреба със служебно положение заради имотни облаги в сериозно големи размери. Дали ще има процес, е друг въпрос.
В България се изливат реки от компромати вече срещу кого ли не от политическия елит. Но в тях все по-сериозно се очертават описаните в законите на страната ни текстове от Наказателния кодекс, отнасящи се до злоупотреба с влияние, откровени присвоявания по знайни и незнайни пътища и всякакви други способи и способчета. Важна е парата, банкнотата, пачката да попадне в "правилните хора". То се вижда ясно всепосочно.
Явно пак сме попаднали пред ново време разделно. Време е за самосъд на съвестта. В днешните реалии обаче ще усетим истината, че самосъденето като изход звучи нелепо, а пък съвестта де факто е съвсем размито понятие.
Обратната страна на медала изглежда другояче - Сметна палата, прокуратура, съд. Но и трите да са истински!