Разменните монети...
/ брой: 169
Неотдавна вторият човек в йерархията на ливанската шиитска групировка "Хизбула" ясно обяви, че във въпросната организация няма крила - военно и политическо. "Ние нямаме "Хизбула" от една страна и партия на съпротивата от друга. Всеки елемент, от командирите до членовете, както и най-различните ни възможности, са в служба на съпротивата и ние нямаме друг приоритет освен съпротивата", подчерта Касем.
Нека приемем за чиста монета казаното от него и може би няма да сбъркаме. Защото в годините на яростна съпротива срещу Израел и произтичащите от тази посока кръвопролитни напрежения не само в непосредствения регион на Близкия изток, но и в почти глобален мащаб - щедро и неотклонно подклаждани от Запада, воглаве с Вашингтон - нормалните хора откриха, че светът e изправен пред цивилизационен сблъсък.
Крайният ефект от двойните геополитически игри и заигравки всички го виждаме. "Толерантността" на Запада се превърна в разменна монета, при това с твърде съмнителна стойност. Радикалният ислям се разбушува и покри с пелената на идеологията си необятни пространства - географски, морални и емоционални. И си задаваме въпроса - "а коя е разменната монета срещу това"?
"Хизбула", или "Партията на бога", през последните години попадна под прицела на нравствения и праведен поглед на всемогъщия Запад. Първоначално - заради реалната си и прекомерно свирепа терористическа дейност на територията на Израел, където по време на първата, и особено силно (като фактология) - на втората интифада, жертвите бяха не сред редиците на военната машина на еврейската държава, а предимно и преимуществено сред цивилното население. Въпрос на подход, би казал някой, но едва ли пък би се сетил да попита каква ли е цената и кой, доколко и заради какво точно все пак я плаща. Въпрос и на последващи пазарлъци, както обичат да казват югоизточните ни съседи. Ако става дума за това дребни, неуверени в силата си държавици да го ударят на сподавен хленч и уйдурдисване - бихме го разбрали и простили. Но това да го прави Европейският съюз, при това ясно подчертавайки неединението си и дори съмнението си в крайните оценки - това вече прилича на прекалено пресоляване на манджата. А формулата е ясна - да не счупим хатъра на Биг брадъра, щото може в последвалата пресявка на приоритетите да загубим равнопоставеността си. В смисъл евентуалните дивиденти, в случай, че суперсилата го удари в познатата вече и за кой ли път посока "Дранг нах остен".
Европа, в лицето на 28-членния си съюз, реши и обяви за терористична само част от "Хизбула". Другото било предмет на бъдещи изследвания, на нови оценки, на нови и нови прочити на нещо толкова ясно все пак. Казано дипломатично.
Какво общо има България в цялата тази суматоха, като изключим драмата в Сарафово. Може би това, че все още търсим истината, която някой ни внушава да открием. Да не забравяме обаче и цената на евентуално пропуснатите дивиденти, за която май нямаме никаква разменна монета. Освен например съучастно да плащаме за една нова, твърде възможна война - срещу Сирия и Иран...